Да отглеждаш деца, докато се учиш да владееш себе си

Най-трудната част от родителството, за която никой не говори

Прибирах се от пазар с децата. Самото пазаруване няма да ви го разказвам, за да не се изплашат онези от вас, които още не са се престрашили да отидат сами в супермаркета с две породени. Аз го правя често, но това си е мое отклонение. В колата сме, шофирам след като съм ги закопчала прилежно в столчетата, прибрала съм покупките и бързам да се прибера у дома, където ме чакат още и още задачи. Главата ми бучи, а в същото време на задната седалка настава Апокалипсис. Писъци, протести, рев. Децата са преуморени и пренавити, с две думи извън контрол. Опитвам се да събера мислите си и да запазя спокойствие, докато шофирам, но ми идва в повече и извиквам на силен глас “Моля ви, спретеее!”. Поглеждам в огледалото и тишината за части от секундата, е заменена с още по-силен рев и писъци. Какво ли си мислех. Това никога не действа. Всъщност, виковете ми винаги предизвикват повече викове. Но беше по-силно от мен.

Отбивам колата и отварям вратата, готова да изляза и да продължа “конфликтната” ситуация. Чувствах се повече от предизвикана и трудно контролирах емоциите си. За момент докато излизах от колата срещнах погледа на голямото си дете. Очите ни се заключиха за няколко секунди и това ме отрезви и ме накара да сляза на земята. Тя беше разстроена, изморена, очите и пълни със сълзи, може би беше гладна и изморена, а може би просто не искаше да се вози закопчана с колани. И всичко това беше окей. Преброих до 10, вдишах дълбоко и дадох най-доброто от себе си да ги успокоя. И всъщност най-трудното в тази ситуация и в стотиците други такива, в които попадам ежедневно, не е да успокоя децата си, а да успокоя себе си.

Да отглеждаш деца докато се учиш сам да владееш собствените си емоции, е най-трудната част от родителството. Когато имаш нерешени и нерегулирани изблици, дължащи се на липса на емпатия от детството, нервност, депресия или други причини, имаш два избора, що се отнася до отглеждането на деца. Да се отдадеш на емоциите си и да не опитваш по какъвто и да е начин да владееш емоциите си в момент на предизвикателство или да се научиш да се владееш и да се бориш със собствените си изблици, за да можеш да помогнеш и да дадеш пример на децата си. Аз избрах второто. Защото искам да владея себе си, да не изпускам нервите си и да бъда един по-добър човек за себе си, а после и пример за децата си. Трудно е, но ще ви дам 5 съвета как да слагате СТОП на собствения си гняв и да се успокоявате преди да реагирате.

1. Контакт очи в очи: погледнете детето си в очите. Това най-бързо сваля на земята и дава връзка, която може да ни позволи по-добре да разберем причините зад конктретното предизвикващо ни повдение.
2. Визуализация: в дните в които мрънкането, тръшкането, плачът и виковете ви се струват като единственото нещо на света, просто визуализирайте как това е само ден, не целия ви живот. Спомнете си хубавите дни и моменти и помнете, че всеки има лоши дни.
3. Дишайте: и бройте до 10 или до колкото ви е необходимо. В момент, в който детето ви пищи и се тръшка, е много лесно да избухнете, но преди това бройте до 10 и дишайте. Това ще накара тялото ви да изпусне част от напрежението и ще ви позволи да реагирате по-различно.
4. Дайте си сензорна почивка: когато децата са вкопчени във вас, викат и всичко това започне да ви идва в повече, просто си дайте 2-5 минути почивка от всичко това. Затворете се в банята, останете сами за малко. Обяснете на детето, че мама има нужда да зареди батериите, за да се върне в играта. Останете на тъмно, лишете сетивата си от всички дразнители, дишайте и ще установите с изненада, че дори 5 минути могат да ви дадат рестарта, от който се нуждаете.
5. Помислете за собствените си нужди: когато се опитваме да сме на 100% тук и сега за децата си, често забравяме собствените си нужди. Но когато сме гладни, жадни или недоспали, много по-лесно губим почва под краката си. Затова когато усетите, че започвате да се изнервяте, проверете се сами от какво сте се лишили и от какво имате нужда. Когато се погрижите за себе си, ще бъдете много по-пълноценен родител за детето си.

Не забравяйте, че и децата и родителите са хора и нищо човешко не ни е чуждо. Когато се опитваме да регулираме детските емоции, често пренебрегваме собствените си такива. Затова, погрижете се за своите нужди, чувства и се научете да владеете себе си, за да можете много по-пълноценно да помагате на децата си в момент на нужда.