Понякога децата трудно сдържат емоциите си. Често родителите се оказват в ситуации, в които детето им пали от 0 до 100 за части от секундата и изпада в състояние на изблик на плач, тръшкане и сякаш не чува и не приема нищо от това, което му се говори. Запазете спокойствие. Това е съвсем нормално за малките деца (от 1 до 4-5). От това как се отнася родителят в такива моменти обаче, е от изключителна важност за емоционалното съзряване на детето, както и за връзката му с големите.
Викането и наказанията не помагат. Това е сигурно. Ако в момент, в който детето ви изпитва твърде големи за него емоции, вие се отнесете с пренебрежение или на свой ред проявите агресия, го учите, че то трябва да сдържа чувствата си и не е хубаво да ги изразява, защото няма да получи разбиране, а негодование или дори наказание. Представете си как ще се чувствате, ако ви наказват за това, че сте се ядосали и сте повишили тон. Може би ще помислите, че емоциите ви са смешни за останалите или пък че нямате право да се ядосвате, защото това ви прави лоши хора. Не звучи добре, нали? Заради това, предлагам на вашето внимание 5 неща, които може да казвате на ядосаното си дете, за да може то да се чувства разбрано, обичано и валидирано и да запази усещането си за сигурна среда.
- “Виждам, че в момента ти е трудно”. Покажете на детето, че има вашето внимание в този момент и че валидирате нуждата му да изрази емоциите си. Можете да му кажете, че и на вас понякога ви е трудно. Важно е детето да знае, че и възрастните се ядосват и изпитват яд, тъга и целият спектър от негативни емоции не им е чужд. Човешко е да имаш емоции. Погрижете се детето ви да знае това.
- “Грижа ме е за това какво изпитваш”. Това показва на детето, че сте тук и сега с него, че разпознавате емоциите му, демонстрира съчувствие и възможност за по-дълбоко свързване. Много е важно детето да ви има доверие, за да може спокойно да бъде себе си, дори когато това означва да изразява бурни емоции.
- “Няма проблем, нормално е да се чувстваш ядосан”. Всеки има нужда от уверение, че нещата са наред, дори когато чувствата в този момент му сочат, че не е така. Детето трябва да знае, че това ще отмине и всичко ще се върне по старому, но сега, в този момент, е окей то да изрази яда си.
- “Аз съм тук, до теб”. Търпеливо изчаквате бурята да отмине, без да оставяте детето само в този труден за него момент. Оставите ли го, има опасност то да започне да свързва изразяването на емоциите си с отхвърляне и изоставяне, което не е добра идея. Когато покажете на детето, че сте до него и ще държите ръката му каквото и да става, изграждате връзка на доверие, любов и сигурност.
- “Обичам те, дори когато се чувстваш не добре”. Децата трябва да бъдат обичани безусловно. Родител, който поставя условия за любовта си, най-вероятно е преживявал подобни емоционални отхвърляния в собственото си детство и затова не знае как да предоставя любовта си, без това да зависи от дадени условия. Затова е много важно да не поставяме пред децата си никога въпроса “не те обичам, когато си лош”. Дайте на децата си сигурност, връзка и емоционалната подкрепа, от която имат нужда, за да се справят с големите си чувства и да разберат, че каквото и да става, всичко е в реда на нещата.