Всички сме чували изказвания от по-възрастните хора, че с храната не се играе и че децата трябва да се хранят, а не го ли правят, чинията се вдига. Как обаче се възпитава култура на хранене и защо не трябва да спираме децата си, когато се заиграват с храната?
Били сте в тази ситуация. Отделяте време в приготвяне на питателна домашна храна за най-малките членове на семейството, но когато я сервирате пред детето, то започва да я мачка с ръце, да я хвърля по земята или обявява, че няма да опита нищо от чинията си, отказва и не поддава на родителските молби за “само една хапка”. Това обаче вместо да помогне, има точно обратния ефект.
Ролята на първите две години
Връзката на детето с храната се създава още от най-ранна възраст, когато се предлагат първите твърди храни. Тогава и само тогава е времето, в което задължително трябва да оставяте мъниците да опознават вкусове, текстури, температури и консистенции. Храненето в този период се случва главно и почти изцяло чрез игра. За да бъде детето спокойно, че храната не е нещо страшно, то не трябва в никакъв случай да бъде насилвано да изяде каквото и да е, още повече да бъде хранено от родителя насила с лъжица на принципа “отваряш уста и гълташ”.
Широко разпространен метод на захранване през последните години, или т.нар. Захранване водено от бебето, цели точно това. Да остави детето да опознае само храната в нейната естествена (преработена) форма и избягва предлагането на пасирани заедно зеленчуци и плодове. Пасираната храна несъмнено е много по-лесна и безопасна за предлагане на кърмаче, но носи своите недостатъци в изграждането на здравословна връзка с храната. За да бъде безопасно предлагането на парчета храна, е необходим родителския контрол, предлагането на подходящи за възрастта, меки храни със съобразен размер. Храненето се извършва с ръце, доколкото може да се нарече хранене. В началото децата само мачкат и мажат храната, но колкото и фурстриращо да е за някои родители, не трябва да бършете и поправяте детето в този период.
Защо е полезно?
Когато оставяме децата да опознаят храните чрез игра, те се чувстват много по-спокойни когато пред тях се сервира нещо ново и непознато досега. Всеки човек има вкусови предпочитания и много възрастни хора не обичат дадена храна, само защото им навява асоциации от детството. Спомняте ли си как са ни карали да си изядем всичко в детската градина, въпреки че понякога е имало консистенцията, цвета и аромата на поне веднъж вече консумирано? Познато ли ви е? В такъв случай, е абсолютно задължително да не налагаме на децата си своите вкусове и разбирания относно храната. Едно такова насилствено хранене, би довело до обратния ефект, а именно отвращение и отказ от консумация на определени храни, дори в зряла възраст. От психологическа гледна точка най-добрият вариант, е детето да има личния пример на родителите си, да се храни заедно с тях, но да бъде оставяно само да определя кое и колко от сервираната храна да изяде. Тук идва ролята на контрола от страна на родителя. За да се уверим, че все-пак детето яде, е нужно да му осигуряваме достатъчно време да опознае храната, след което като естествен процес в даден момент идва и самостоятелното хранене.
Злоядо ли е детето?
Много деца са наричани “злояди” без основание. Те просто имат определени предпочитания и като повечето деца между 1 и 5 години, предпочитат суха храна. Това е така, защото тя не носи големи изненади. Позната е, рядко цапа много и вкусовете са по-неутрални. Що се отнася до плодовете и зеленчуците това не винаги е така. Някои плодове киселеят, други са тръпчиви, а зеленчуците често нагарчат, стават меки и “лигави” след термична обработка, а това рядко се харесва на най-малките. Дали едно дете е злоядо или просто има предпочитания към определен тип храни? Границата е тънка, но ако детето ви се храни добре и консумира достатъчни за възрастта му количества от дадени храни, а не харесва други, то определено то не е злоядо. За да го накараме да опитва нови неща и да разнообрази хранителните си предпочитания, е много важно да му предлагаме богат избор, без да налагаме мнението си. Интересните начини, чрез които сервираме храната също са важни за детското око, а от там и за желанието му да опитва различни храни. Отново се връщаме на играта с храната. Ако сервираме по нестандартен начин или “скрием” в печива, десерти и крем супи определени плодове и зеленчуци, шансът детето да ги яде, е много по-голям.
В заключение
За да създадете у детето си любов към храната, оставете го да мачка, дроби и облизва храната. Що се отнася до маниерите, не се притеснявайте, храненето с ръце няма да се превърне в норма за децата ви. Когато се почувстват достатъчно сигурни с непознатите вкусове, ще започнат да се хранят не толкова мръсно. Дотогава, проявете търпение и се забавлявайте заедно с детето си, защото винаги личния пример е най-добрият.