3 неща, на които не са ме научили

семейство

Но ще науча на тях децата си

Нека си признаем нещо, което тихо се прокрадва сред родителите днес. Начинът, по който отглеждаме децата си няма нищо общо с начина, по който сме отгледани ние самите. За добро или за лошо, разликите в поколенията са огромни и да си кажем открито: повечето днешни родители се опитват всячески да “поправят” грешките на собствените си родители и да научат децата си на неща, които им се е искало те самите да са знаели за живота, но някак не са били на дневен ред във възпитанието на олд скул родителите. Това не е непременно нещо лошо. Всяко поколение иска да не прави грешките на родителите си отново и това е страхотно. Днешните родители правят собствени, чисто нови грешки, които на един по-късен етап ще бъдат оценени от порасналите им деца и ще бъдат избягвани на всяка цена. Това е кръговратът на живота.

В тази статия ми се иска да споделя три неща, на които ми се иска да ме бяха научили като дете и които на свой ред към днешна дата се опитвам да възпитам в собствените си деца.

  1. Да приоритизират себе си.
    В близкото минало се считаше за лошо, дори етикирано като егоизъм или цепене от колектива, проявата на индивидуализъм и поставянето на егото и собствените нужди на първо място. Такива са били времената. Днес това обаче има своите последствия. Прекалено много възрастни все още намират за трудно да поставят себе си и нуждите си на преден план, без да изпитват чувство за вина или да имат нуждата да се оправдават. Това от своя страна води до прекалено много излишна жертвеност.

    “Децата да са добре, аз не съм важна”, “Сега има по-спешни приоритети от това да отида на лекар”, “Моите мечти не са важни, защото аз вече съм майка”.

    Такива изказвания можете да чуете от нашите майки и баби, за които е било едва ли не въпрос на чест, да поставят себе си на последно място, сякаш в противен случай те биха били окачествени като “лоши майки”. Днес, аз искам да науча децата си, че никога не е нужно да пренебрегват най-належащите си първични нужди, заради когото и да било. Важно на първо място, е те да осъзнават себе си като индивиди, които имат нужди, чувтсва и желания, които подлежат на удовлетворение. И в това няма нищо лошо. Грижата за себе си винаги трябва да е първа.
  2. Да очертават граници.
    Често се е случвало да се налага да се съгласяваме с неща, които не ни се нравят, отново, за да бъдем част от колектива и за да не показваме индивидуализъм. Невъзможността да очертаеш ясни граници спрямо тялото, емоциите и разбиранията си, може да има непоправими последствия. Затова децата трябва да бъдат учени от съвсем малки, че тялото им е неприкосновено, че не са длъжни да се съгласяват с всяко предложение на възрастен или приятел, ако не им се нрави и ги кара да се чувстват неудобно. И не на последно място, изключително важно е на детето да се дава свобода да взема собствени решения за себе си, без да му бъдат налагани действия, които то би вършило против собствената си воля и себеусещане. Уважаването на зоната на комфорт на всяко човешко същество и ненавлизането в личното му пространство по какъвто и да било начин, е нещо, което е крайно време да се научим да спазваме.
  3. Равнопоставеността между половете.
    Когато ние сме били деца, разделението на половите роли е било доста отчетливо и строго определено. Жените вършат цялата домакинска работа и поемат изцяло грижата за децата, тяхно задължение е да чистят, готвят, перат, но никога това не се върши от мъж, защото е “женска работа”. До ден днешен познавам вече възрастни хора, които продължават да спазват това правило. Аз се опитвам да науча децата си, че не само жените се грижат за дома и не само мъжете носят парите в семейството. Няма нищо срамно в това мъж да пусне пералня, тъй като е човешко същество, носещо дрехи, които се цапат и като всеки човек трябва да си ги изпере. Така както и няма нищо лошо в това една жена да не обича или да не може да готви добре и да е прехвърлила това задължение на мъжа си, но пък за разлика от това, тя да е много добре професионално развита и дори да печели повече от силната си половинка. Няма нищо ненормално в това мъж да иска да сменя пелените на детето си. Това е животът и хората са хора независимо от какъв пол са и като такива нищо човешко не би трябвало да им бъде чуждо.

А вие на какво не сте били научени като деца и искате да предадете на децата си?

Вашият коментар