След появата на малкото
Появата на второто дете в семейството, е свързана с много въпросителни и притеснения, не само за родителите, но и за по-голямото дете. Понякога дори едно хубаво събтие, като новият живот, може да наруши ритъма на семейството и да разклати изградените досега алгоритми за справяне на всеки един член от семейството. И докато майката се опасява дали и как ще успява да полага грижа и за двете си деца, дали ще може да обича второто толкова, колкото първото и дали сърцето и и нервната и система ще издържат това прекрасно изпитание, то по-малкото дете не си задава тези въпроси до момента на появата на новото братче или сестриче.
Тогава изведнъж целият му свят се преобръща, такъв какъвто го е познавал. Осъзнава, че бебето не е кукла за игра, няма как да си играе изобщо с него, както са му обещали, освен това постоянно му се правят забележки да внимава, да пази тишина, да не го стиска, да не пречи на мама, когато го преспива, да не прави “бели” за привличане на вниманието и т.н.
Когато става въпрос за деца с малка разлика, то по-голямото дете съвсем в правото си се чувства ограбено и ощетено, затова е от изключителна важност да положим усилия като родители, за да съхраним връзката си с първородното дете, дори да я заздравим и прехвърлим на ново ниво на общуване. Затова, ето няколко начина, чрез които можете да включите по-голямото дете в грижите за по-малокото и да запазите връзката си, а защо не и да я направите по-специална от преди:
- Включвайте по-голямото дете в грижата за по-малкото. “Ще бъдеш ли така добър да ми донесеш пелена за братчето си? Ти си толкова голямо момче, помощник на мама, не знам как бих се справила без теб!”
- Отбелязвайте с позитивни констатации и похвали всеки опит за връзка с бебето. “Благодаря ти, че се сети да споделиш играчките си с бебето, това е много мило от твоя страна!”
- Поущрявайте положителното влияние, което оказват върху по-малките с примера си. “Знаеш ли, сестричката ти се е научила да се усмихва, защото вижда теб когато се усмихваш. Вероятно когато се катериш, тя също ще се научи да се катери.”
- Припомняйте отминали събития. “Виждаш ли как бебето се опитва да се качи на дивана и се ядосва, че не успява? Когато ти беше толкова голям, правеше същото!”
- Не пропускайте да прекарвате заедно всеки удобен момент. “Бебето най-накрая заспа, сега имаме два часа само за нас, какво искаш да правим само двамата?”
- Говорете за промяната. “Нещата се промениха от както се появи малкото ти братче, аз също го усещам. Но искам да знаеш, че любовта ми към теб няма да се промени никога.”
С времето, връзката между децата ще се засилва, а така и вашата част в свързването им ще има все по-малка роля. Важно е обаче, никога да не заставате на страната на едното или другото дете и да показвате ясни предпочитания в даден момент. Запазете самообладание и запомнете, че промяната е трудна за всички, но с усилия и най-вече с много любов, можете да превърнете всеки недостатък на ситуацията в предпоставка за победа. А каква по-голяма победа от любовта между братче и сестра?
