Звучи малко странно, нали? Вероятно не сте чували такова странно определение, но идеята си заслужава да се прочете. Всеки човек си поставя цели: да отслабне, да завърши образованието си,да намери мечтаната работа, да посети Париж, да прочете 10 книги за 10 дни (изреждам ви част от моите лични цели). Но когато бъдат зададени така, вместо да вдъхновяват целите ни ни объркват.
Да вземем за пример една работеща майка. Нейният ден би бил изпълнен с тичане, планиране, работа, деца, домакински задължения и опити да бъде във форма и да поддържа приличен външен вид. Нейните цели биха били нещо подобно:
1. Да успявам да водя и вземам децата навреме от градина/училище/спорт.
2. Да изпълнявам служебните си задължения.
3. Да планирам вечеря/уикенд.
4. Да напазарувам.
5. Да тренирам.
6. Да прекарам време с децата.
7. Да изчистя/подредя.
8. Да имам време за половинката.
Списъкът може да се продължи с поне още толкова точки. Това, което се получава обаче е невъзможност да се изпълни всяка една поставена цен, не и без цената на пълно изтощение, никакво време за себе си и евентуално нервна криза. Всичко това води до нереалистично високи очаквания от работещата майка към себе си, ежедневието си и при неуспех, тя би се чувствала нереализирана, неспособна и неудовлетворена. Защото, нека си признаем, няма как в такъв случай и вълка да е сит и агнето да е цяло.
Затова, ако опита да работи на принципа на обратното инженерство, то нещата биха променили изцяло своя ход. За опорна точка може да приемем един малък трик, споделен от партньора на Уорън Буфет, Чарли Мънгър:
“Кажи ми къде ще умра и никога няма да отида там”
Или с други думи, ако проблемът е глада в Африка, а целта да помогнем на Африка, то най-правилният въпрос, който можем да си зададем не е “как да помогнем на Африка”, а “какво пречи на Африка и как да го избегнем”.
Връщайки се на примера с работещата майка, анти-целите в случая биха били:
1. Да НЕ губя излишно време.
2. Да НЕ се опитвам да бъда идеална.
3. Да НЕ приоритизирам всичко останало, но не и себе си.
4. Да НЕ поставям работата пред децата.
В този случай, когато поставим ясна дефиниция на нещата, които искаме да избегнем в ежедневието си, очертаваме граници, които ни карат да се чувстваме много по-удовлетворени от собствените си постижения. Знаем какво да избягваме и решаваме лесно кое е най-приоритетното нещо в дадения момент. По този начин минимализираме възможността да бъдем разочаровани, изтощени и на предела на силите си, докато в същото време сме и успешни.
Затова, тази година си струва да започнете с определянето на вашите анти-цели. Какво НЕ искате да ви се случва в никакъв начин и КАК да го избегнете на всяка цена. Така, годината ви ще бъде много по-ползотворна от всяка друга и ще се изненадате колко неща всъщност правим, за да угодим на някой друг или на собствения си перфекционизъм.
А какви са вашите анти-цели?