Коледа по български

Коледни традиции и обичаи от нашата страна

В изминалите статии ви разказахме за интересни коледни традиции, които спазват в различните части на света. Днес, три дни преди Коледа, ще се опитаме да вникнем в нашите, български коледни традиции, някои от тях леко позабравени, а други се спазват и до днес от всяко българско семейство на най-светия християнски празник Рожество Христово.

В българските народни традиции, думата “Коледа” се развива от старобългарското ‘колѧда’, което е заето от латинското “Kalendae” (“календи, първият ден на месеца”). Латинската дума е заета рано в славянските езици с първоначално значение “Нова година”, а впоследствие “Рождество Христово”. Етимологично, българите свързвали думата с “коля” (тъй като на този ден се коли прасе).

Празненствата по случай Коледа започвали още на 20 декември, Игнажден, на който старите българи считали, че Богородица е започнала с родилните си мъки. Те вярвали, че Исус Христос е роден още 24 декември, ден известен още и като “Малката Коледа”, но съобщението за рождението му се е случило чак на 25-ти. В различните краища на България Бъдни вечер носи много наименования, сред които: Бъдник, Кладен вечер, Мали Божич, Крачун, Мала Коледа, Детешка Коледа и Наядка. Част от имената носят значението си в себе си като празник за децата и ден, който предвещава края на постите и скорошната богата трапеза.

В ранното утро на Бъдни вечер децата обикаляли къщите с коледки – дрянови тояжки, на които да нанижат кравайчета (гевречета) и пеели песни, съобщавали, че Бог се е родил. Следвало коленето на прасето, което цяла година се угоявало специално за Коледа. Във всяка българска къща на трапезата на Коледа задължително трябвало да присъства свинското месо.

Бъдник

Вечерта на Бъдни вечер, най-важна роля имал Бъдникът – голяма цепеница дърво, която трябвало да гори в огнището цяла нощ. Дървото по традиция било дъб или круша отсечено и донесено в дома от най-младия мъж в семейството, който задължително му искал прошка преди да го отсече. ървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Запалването на бъдника е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. В средата му имало дупка, в която се слагали зехтин, тамян и восък, а въглените на изгорялото дръвче на сутринта се загасяли с вино. Според поверията, бъдника има магическа сила, която лекува. Затова пепелта се използвала за лек, както и поръсвали с нея лозята и нивите, за да са плодородни.

Постна трапеза

Трапезата на Бъдни вечер е последната изцяло постна, задължително нечетен брой ястия – 7, 9, 11… На масата традиционно се слагат всички житни култури, плодове, ядки и дарове от земята и природата, за да бъде годината богата и земята да дава плод. На трапезата задължително присъствали и чесън, жито и купичка със сол. Според старите българи къща без сол не трябва да остава, защото където няма сол. път си проправяли болестите. Постната питка се приготвяла с “мълчана” вода донесена от млада девойка и брашно пресято три пъти, а после се украсявала с фигурки от тесто, които изобразявали кокошките, добитъка, гроздето, нивите и лозята. Според обичая, питката се прекажда от най-възрастния член на семейството, а после се отчупва по парче за всеки около масата. Вечерта трапезата не се вдига, за да може починалите близки на семейството да се нахранят.

Коледуването започвало в полунощ, когато коледарите (по традиция млади мъже), водени от своят станеник (водач), избран още на Игнажден, излизали на улицата и пеели коледни песни и благословии по домовете. След края на песните домакините ги дарявали с дарове, кравайчета, плодове, вино.

Коледари

Ранната сутрин на Голяма Коледа, стопаните на всяка къща излизали навън със секира в ръка и заплашвали дръвчетата, че ще ги отсекат, ако не дадат плод. След това идвало ред на най-очаквания момент – коледната празнична трапеза, на която вече присъствали и “блажни” храни, много вино, тиквеник, баница, зелник. На коледната трапеза винаги се оставяло място между седящите на нея, за да могат да се настанят и починалите близки. На Коледа задължително се ходи и на църква. В българската традиция дните между Коледа и 7 януари (Ивановден) се наричали “мръсни”. Считало се, че по земята в този период бродят нечисти сили и затова от вечерта на Коледа до Ивановден никой не трябвало да замръква навън.

Коледа е празник, изпълнен с взаимност, традиции и любов още от времето на нашите деди. Рожесвто Христово е най-чакания ден в годината, независмо, че причините и обстоятелствата преди и сега, са различни. Харесайте си поне няколко от тези български традиции и ги направете част от вашите семейни обичаи, за да ги предадете на децата си, а те на свой ред на своите. Помнете, че Коледа е на първо място семейство, смирение и благодарност, а след това показност, скъпи подаръци и лъскави картички.

Светло Рождество Христово от екипа на Ино.

, ,

Вашият коментар