Градински вирОс

Началото

Започва с щастливата новина, че детето ви е прието в детска градина, след повече от две години неуспех. Радвате се, сякаш детето е прието не в ЦДГ, а в учебно заведение от Бръшляновата лига. Подготвяте го с трепет, купувате раница, пантофи, дрешки, давате пари за помагала и материали и в заветния ден изпращате отрочето до прага на детската градина екипирано с калцуни и го гледате как потъва в дълбините на градината без да имате възможност да видите къде ще прекарва дните си и дори кой ще се грижи за него. Но това е друга тема. Тръгвате си. И чувствате смесица от тъга и победа, детето вече ще ходи на градина, ще можете да работите на спокойствие, край на дните ви заедно. Или пък не…

Сигурно е шега

На третия ден детето е болно. Хрема, зачервено гърло, кашлица. Притеснявате се. Явно имунитета му е слаб. Вие сте си виновни. Не сте подготвили детето с котешки нокът, водорасли, коластра, омега 3 и черен бъз! Но дори и да сте, истината е, че няма как да избегнете чудото градински сопол. Омагьосания кръг се повтаря отново и отново. Излекуваното дете след 10-дневен престой (или повече) у дома, прекарва 2-3, в най-добрия случай 5 дни в градината и лепва поредния вирус, който го задържа да се лекува вкъщи в следващите седмица-две.

Ад под небето

Изглежда отчайващо, чувства се отчайващо и всъщност изобщо не е забавно, когато сте на мястото на родителите или детето. Параграф 22 се получава, докато майката се опитва да се върне на работа, а и се налага постоянно да отсъства, което развива конфликти с работодателите, напрежението в цялото семейство нараства с всяко следващо разболяване. Истината е, че докато организма на детето не изгради собствен имунитет, няма как да спрем разболяванията.

За всичко си има причина

На 7 годишна възраст повечето деца вече имат имунитет, развит почти толкова, колкото при възрастен човек. Имунитетът на децата се формира в първите години от живота му. В началото то получава готови антитела от майка си, чрез кърмата, в последствие организма му навлиза в конфлик със заобикалящата го среда и започва да изгражда собствен имунитет чрез преболедуване. Ако детето не посещава детска градина, отново ще боледува, но по-малко, което пък го поставя в позция да боледува повече в момента, в който започне да ходи на училище. Колкото и интензивно да ни се струва боледуването на ходещите на градина деца, реално, те просто забързват процеса на срещане с нови и нови вируси и бактерии, докато не успее да си извоюва мощна защита срещу тях и въпреки изменчивата природа на вирусите, следващите конфликти да са по-леки.

Какво можем да направим

Затова, родители, стиснете зъби. Градинския сопол е вечен и неизбежен, но е необходимото зло, което предпазва детето ви за в бъдеще. Това, което можете да направите, е да подпомогнете защитните сили на детето, като му предлагате разнообразна храна, не го претопляте (навличате) и прекарвате повече време навън. Доказано е, че децата, които биват прекалено пазени и изнежвани, са по-предразположени към заболявания. Спането в прохладна стая, честото проветряване, босите крачета, игрите в калта, планината, морския бряг, ограничаването на бялата захар и преработените храни, а не тъпченето със сиропи и имуностимуланти, ще помогнат на детето ви в битката с вирусите. Патогенните организми виреят по-малко при закалени и щастливи деца.

Вашият коментар