Напоследък все повече се говори за Gentle parenting (умерено родителство, точен превод няма, б.а.). Но какво е то и защо се превръща в тенденция чак сега, при положение, че е било пред очите ни през цялото това време?
Gentle parenting е алтернативен метод на отглеждане и възпитание на деца, центриран около разбиране, емпатия и уважение към малките хора, такова каквото би било към равнопоставен възрастен събеседник. На нашите ширини може би това звучи смешно, граничещо с абсурдно? Но в какво точно се изразява този начин на взаимоотношения и възпитание на малките хора и с какво се различава от другите типове възпитание?
За разлика от традиционното авторитарно родителстване, с което сме отгледани ние, нашите родители и нашите баби, този подход поставя детето, неговите нужди и неговите емоции в центъра на неговото израстване. Емпатия, разбиране, изслушване и липса на крясъци и наказания, но с ясно очертаване на граници, са основата на възпитателните методи в Gentle parenting практиката. Изграждане на хармонични взаимоотношения, основани на разбирателство, обратна връзка и правене на избори, за разлика от изискващия, авторитарен, контролиращ тон на родителската фигура, което сме свикнали да визуализираме когато си представяме връзката родител-дете.
Редица психолози и специалисти по детско развитие определят този начин на възпитание за синоним или близък до подхода “Привързано родителство”, термин популяризиран от американския педиатър д-р Уилиям Сиърс, основан на теорията за привързаността на психолога Джон Болуби. Разликата между двата метода, до колкото те могат да се нарекат два различни подхода, идва от това, че в Привързаното родителство, връзката между родител и дете е колкото се може повече физическа в ранните етапи на развитието на детето. Какво се има предвид? Това е първият тактилен контакт кожа в кожа след раждането, възможно най-много гушкане, носене в слинг или ергономична раница, споделяне на общо легло с родителите, кърмене, не оставяне на бебето да плаче и така линчуваното от българските баби носене на ръце. Според теорията, а и практиката, отглежданите по този начин деца са много по-спокойни, нивата на стресови хормони в организма им е много по-нисък дори в зряла възраст, а децата растат спокойни и уверени, изграждат много по-здрава връзки с родителите си, приятели и партньори на по-късен етап в живота си. (Ще разгледаме по-подробно метода Привързано родителство в друга статия, б.а.)
Като логично продължение или като малко по-различна алтернатива на Привързаното родителство, Умереното родителство носи със себе си методи на комуникация във възрастта, в която децата вече имат нужда от такава, както и очертваване на граници като част от задачата на родителите да научат децата на морални принципи, емоционална интелигентност, социални умения и т.н.
Как точно се прилага Gentle parenting на практика? Ако сте решили да отглеждате децата си по начин, който избягва викове, наказания, физически или психически стрес спрямо детето и искате връзката ви да е приятелска, но все-пак да има ясно очертани граници, ето няколко основни елемента, които трябва да следвате, за да приложите този начин на възпитание:
Емпатия
Родителстване чрез ясно осъзнаване на моментните нужди на детето. Звучи лесно и елементарно, но всъщност родителската емпатия е рядо срещана сред другите методи на възпитание, съответно повечето от днешните родители не са отгледани по по подобен модел и трудно го прилагат на практика. Да осъзнаеш, че за детето е истинска драма, че в момента си му сипал вода в синя, а не в жълта чаша, без да се изнервиш, развикаш и омаловажиш нуждата на детето, е истинско изпитание в забързанто и стресово ежедневие. По стар български обичай подобни нужди на детето, биват определяни като “лигавщини” и решението на проблема би било “Няма да пиеш вода като не искаш чашата, в която съм ти сипал!” или “Като те плесна зад врата поне да знам за какво ревеш, само на жълта чаша ще ми станеш”. Давам точно такъв пример, за да се разбере разликата в нагласата и отношението на един умерен родител. Неговата реакция би била нещо подобно “Виждам, че си ядосан, защото ти сипах вода в синята чаша, знам, че на теб любима ти е жълтата и това сега много те разстрои, но жълтата чаша сега е мръсна. Какво ще кажеш сега да пиеш от синята, а после да ми помогнеш да измием и двете чаши, за да може следващият път да пиеш от жълтата?”.
Уважение
Уважението е нещо, което по презумпция децата трябва да изпитват и изразяват спрямо родителите си, но рядко, особено по нашите ширини, бива прието за нормално родител да уважава детето си. В Gentle parenting подхода родителите уважават чувствата и нуждите на децата си, като по този начин изграждат връзка на взаимно доверие и реципрочност, т.е. получават обратно също уважение. Звучи странно, но всъщност, ако се замислим, родителите изискваме уважение на готово, докато като като възрастни твърдим, че за да уважаваме някого, той трябва да си го залсужи. В този ред на мисли, е добре да получим уважението на децата си, като им показваме, че техните чувства и характер са нещо, което ние също разбираме, приемаме и уважаваме.
Разбиране
Обичайно родителите имат нуждата и желанието да поставят изисквания, условия и да наставляват децата си за тяхното безупречно изпълнение. Разбирането е част от основните точки в Gentle parenting, тъй като е нужно преди да поставимзадача пред едно дете, да разберем, че то все още не е възрастен, да се съобразим с моторното, физическото и психическото ниво на развитие на детето и тогава да подходим по различен начин. Т.е. никога да не поставяме непосилни и абсурдни очаквания пред дете, което все още не е достатъчно зряло за тях. Разбирането и не-сравняването с другите деца, тъй като всяко дете се развива със собствено темпо и е цвете, единствено по рода си, е от първостепенно значение за успешно изграждане на връзка между родител и дете.
Граници
До тук всичко звучеше като приятелска връзка. Разбира се, тя не е точно такава, макар да се доближава максимално. Главната родителска задача винаги ще си остане очертаването на граници и възпитанието. Битува мит, според който този начин на отглеждане на деца, пропуска възпитанието и е един вид “распуснато” от към очертаване на граници, в резултат на което се отглеждат разлигавени деца. Това съвсем не е така. Очертаването на граници обаче се схваща погрешно като безкрайни списъци със забрани и изисквания, кое е позволено и кое не, кое е приемливо и кое не. Границите се изразяват в това, да покажем на децата кое е добро и кое лошо, да ги оставим да направят сами своя избор, макар и да ни се струва погрешен и да помогнем на детето да намери по-добър начин и алтернатива на даден свой избор, когато само (разбира се контролирано) стигне до извода, че първия му опит не е бил успешен. Поставането на правила е също част от очертаването на граници, но налагането им не се прилага насилствено и с наказания на всяка цена. Прилагането им се случва с личен пример и следване на правилата от всички в семейството, без изключение, което не поставя децата в позиция, в която само към тях има непосилни изисквания.
Какви са недостатъците?
Само един. Изключително трудно е. Трудно е да приемеш ролята на приятел, да разбираш, уважваш и напътстваш детето си в ситуации, когато стреса и забързаното ежедневие не ти дават възможност да поемеш въздух. Трудно е да се сдържиш да не се развикаш, трудно е да понасяш погледите и критиките на околните, трудно е да останеш уверен винаги, че правиш най-доброто и даваш всичко от себе си, за да се придържаш към Gentle parenting. Истината е, че си заслужава, затова ако чувствате, че авторитарното родителсво не е за вас или пък сте млад родител, който е все още на фаза привързано родителство и то просто така, по усет и себеусещане, то умереното родителство определено е нещо, което трябва да опитате.
