Защо не можем да сравняваме майчинството днес с майчинството на нашите майки и баби
Знаете ли каква е най-съществената разлика между майчинството на днешните жени с това, което до преди 30-40 години са имали например нашите майки или баби? Докато тогава детето се е отглеждало от поне две, а понякога и три поколения жени под един покрив и е имало постоянна приемственост, помощ и съвместна грижа за децата, то днес повече от половината млади майки отглеждат децата си сами още от самото им раждане. Промяната на модела е огромна и е обусловена главно от факта, че съвременните млади семейства живеят в големите урбанизирани градове, често далеч от семействата си и все по-рядко се срещат големи фамилии, които живеят под един покрив. До какво води това?
Ако преди една млада майка не е имала притесненията за това какво я чака, тъй като е израстнала заедно със своите лели, сестри и деца, които са се отглеждали в семейството и е имала опита предаван от поколенията, то днес това съвсем не е така. Бабите ни са научавали всичко за възпитанието и отглеждането на деца от техните майки, които са го знаели от своите и така мъдростта на поколенията се е предавала като закон, без да бъде обмисляна, без да бъде оспорвана или подлагана на съмнение. Децата се повиват стегнато, защото… защото така казваше баба. Дава им се сок с лъжица след третия месец, защото така е захранена майка ми, така съм захранена и аз. Толкова. Никой не е чел книги, не е ровел в интернет и не е бил объркван с противоречива информация, научни изследвания и данни. Доверявали са се на “селото” и са били спокойни.
Отглеждали са деца в среда пълна с други деца и по този начин семейната връзка е била силен и непоколебим източник на подкрепа. Във всяко едно отношение. Чували ли сте за следродилна депресия при някоя от бабите в семейството си? Не? Ами не е имало защо.
Какво се случва със съвременните майки? Налага им се да се самообучват. Да раждат и отглеждат децата си сами, без да имат общността и “селото” зад гърба си. Да четат, да се объркват, да пресяват, да преценяват и да вземат информирани решения на базата не на опита на баба си, а на разума, инстинкта и не на последно място, науката. От една страна, е вярно, че доста от решенията на майките днес са доста по-здравословни за децата, но от друга, водят до много големи нива на стрес у майките.
Всички знаем поговорката “Много баби, хилаво бебе”. Но какво всъщност означва тя? Препратката е точно към онези времена, когато всяка баба е давала акъл за това как да се постъпи в дадена ситуация с отрочето и решенията за отглеждането на децата са идвали от възрастните, с които майките са се съобразявали безропотно. А всички знаем, че едновремешните подходи не винаги са безопасни за децата (не всички практики, разбира се, но търкането на новородено със сол и топенето на хляб във вино, трябва да се съгласите, не са особено добри методи за прилагане върху бебета).
Днес, често конфликтите между младите майки и бабите на децата, се коренят в разликата в поколенията и начина на отглеждане на деца преди и сега. Но докато майките ни са имали възможността да се насладят на майчинството си, спокойни че има кой да им помага в домакинството и отглеждането на децата, то днес това е почти невъзможно. Жените са се превърнали в същества със сто ръце, огряващи сами навсякъде. Гледат деца, чистят, подреждат, готвят, гладят, работят. Без помощ. Бабите обикновено са далеч или пък все още работят. И са принудени да се справят сами. Отчуждението в семействата е огромно. Няма я задружността, няма го спокойствието, няма на кого да оставиш децата и за час. Това неминуемо се отразява върху психиката на жените в майчинство и определено е най-големия минус на съвременния начин на живот.
Затова, запомнете. Много баби, хилаво бебе… но адекватна и здрава майка. Няма пълно щастие, но винаги имате право на избор. Вие бихте ли отглеждали децата си по “стария” начин?
