Защо е време да се погрижиш за себе си

Майчинството не слага край на грижите за външния вид… и не само

Разминавам се с тях по улицата, в парка, в супермаркета. Майки на новородени, бутащи количките с премрежен поглед и коса завързана на нещо наподобяващо гнездо на върха на главата им. Преди два дни седнах на пейката в парка до едно такова бедно момиче, за да и дам кураж, защото просто сърцето ми не издържа тази гледка. Бебето и спеше блажено в количката, а тя бе разтворила книга в скута си, но не четеше, гледаше през книгата, а краката и подскачаха нагоре надолу нервно. Дрехите и бяха абсолютно несъобразени с горещите температури, изглеждаше уморена и победена. Подсетих я да спре да клати крака, да затвори книгата, да затвори за малко очи, да поеме въздух, да издиша, да съблече дебелата жилетка, да пийне вода, да прибере косата си, да погледне спящото дете и да се огледа. Да види света около себе си, а после ако трябва да легне на пейката и да спи. Защото тя имаше нужда от сън повече от всичко друго в този момент.

Първоначално я изненадах, може би взе отбранителна позиция, защото вероятно бях поредната непозната, която идваше да и даде непоискани съвети за бебето и. Аз си признавам, че за първи път си позволих подобно своеволие, но ми стана изключително тъжно за момичето, което макар да бе непознато, ми се прииска да прегърна и да я успокоя, че всичко ще бъде наред. Някой ден. Защото майинството е изключително трудна мисия, особено в първите си месеци. След първоначалния шок, тя ме погледна и осъзна, че водя две деца със себе си, с видимо малка разлика и следващата и реакция ме изуми на мой ред.

“Как го правите? Как изглеждате ТАКА?”. 

Веднага разбрах какво има предвид. Не изглеждам като супермодел, далеч съм от майките, които събират погледите след себе си с това в колко добра форма са или колко елегантно (и несъобразено) изглеждат на детската площадка. Но просто полагам грижи за външния си вид. Обличам се с цветни, леки, ЧИСТИ дрехи, привеждам във вид косата си и винаги слагам минимално количество грим. Но не винаги е било така.

В началото на моето пътешествие наречено майчинство, бях като това момиче. Победена и изглеждаща сякаш някой ме е сдъвкал и изплюл. Не намирах време да ям, какво оставаше за това да се приведа в приличен вид или изобщо да ми пука как изглеждам. С времето обаче, особено с появата на второто дете, научих че е много важно това, да полагам грижи за себе си, за да не загубя разсъдъка си и за да се чувствам добре.

И мама е човек, нали така? Започнах да приоритизирам все повече моите 10 минути на ден и моите излизания веднъж или два пъти в месеца на маникюр, фризьор, козметик. Започнах да се обличам с дрехи НЕ наподобяващи клошарски и да се оглеждам преди да изляза. Моментално си лепвах усмивка на лицето, горда от себе си и настроението ми се приповдигаше, а така имах и повече нерви, търпение и сили да се справям сама с предизвикателството да отглеждаш две деца.

Затова, скъпи майки, не пренебрегвайте себе си! Винаги се намира време и начин, стига да има желание. Срешете косата си, оставете детето на баща му и отидете на маникюр. Облечете си цветна лятна рокля, а не скъсана тениска и шорти, намерете своите 20 минути за спорт, книга или медитация, няма значение какво е, нека е вашият начин да си дарите малко любов, спокойствие и кураж. Защото заслужавате грижата, която полагате за всички останали да бъде реципрочна. Всички знаем, че когато мама е спокойна и щастлива, спокойни и щастливи са всички вкъщи.

Не забравяйте да се погрижите за себе си. И разпространете посланието.