5 заблуди за майчинството, в които вярвах преди да си остана у дома

Преди да забременея, винаги си представях майчинството и „отпускът за отглеждане на дете“, като едно райско бягство от реалността, една почивка, в която подухва лек бриз, има безцелни разходки, много смях, енергия и изобщо едни такива розови неща.

Когато забременях, започнах да осъзнавам, че нещата не са точно така и започнах да си играждам друга представа – отговорности, памперси, гушкане, разходки. Но все още вярвах в някои от най-разпространените заблуди за жените в майчинство.

1. Вярвах, че отпускът по майчинство е отпуск. Чаках с нетърпение момента, в който ще остана у дома с прекрасното създание, което ще си родя и си представях как ще си живеем мирно и щастливо на дивана с купа пуканки и любим фимл, гушкайки се, как ще спим по цял ден и изобщо колко много ще си почивам. Ха-ха-ха.
2. Вярвах, че работата няма да ми липсва. Грешах. Мислех си, че няма по-хубаво от това да се откъснеш от задълженията, сроковете, напрежението и работата от 9 до 18 всеки ден, за да живея за два дни уикенд. Нали сега всеки ден щеше да е уикенд. Реалността беше съвсем друга. От майчинството се затъпява, ама много. Липсваха ми колегите, спокойствието, тишината и регламентираното работно време. Защото в майчинството уикенди няма.
3. Вярвах, че веднага ще успея да си върна старото тяло. Истината е, че никога тялото ми няма да е както преди. Отне ми изключително много усилия и време, за да заприличам на нещо, което не е събирано с лъжица и нацедено насила в тесни дънки. Научих се да обичам тялото си затова, което е преживяло и да му благодаря, че е дало живот. Погрижих се и да мога да се харесвам в новата си кожа.
4. Вярвах, че майчинството изисква само и единствено грижи за новороденото. Забравих, че ще изисква грижи и за мен. Не очаквах изтощението, болката, факта, че никога не съм била по-изморена и по-благодарна едновременно през целия си живот. Грижите за новородено са песен. Грижите за 3-годишно са вече доста по-високо ниво мазохизъм.
5. Вярвах, че няма какво да провали плановете ми да съм „перфектен“ родител. Оказа се, че е нужно само едно. Дете с характер. Нищо от това, което планувах и си представях, не се случи така. Затова пък научих нови неща и придобих ценното умение да реагирам във всякакви ситуации. Плановете оставих за старото си аз, което вярваше във всички тези сладки заблуди.