Един ден не е достатъчен

Днес отбелязваме Деня на детето. Ден, в който слагаме пауза на забързаното си ежедневие, за да отдадем нужното внимание на движещата сила на света – децата. Ден, в който си припомняме какво беше да сме деца, какво е да вярваш безрезервно, че слънцето ще изгрее и утре, защото игрите не могат да чакат и миг. 

Днес гледам децата си и в главата ми нахлуват спомени на споделени игри, на безвремие, аромати на филия с масло и шарена сол, на жарко лято, слънце и печени чушки, на цветя и домашен кекс. И ми става малко тъжно. Не защото аз вече не съм дете, а защото децата ми едва ли ще имат подобно детство. Дори да направя всичко по силите си, да пътешестваме, да играя с тях и да ги уча как се хвърлят камъчета в реката, така че да стават “жабки”. Те просто няма да го преживеят така. Това не е задължително нещо лошо. 

Тъжното е, че днес никой не оценява достатъчно децата. Собствената ни държава нехае за рожбите си така, както никога в историята до сега това не е било. Години наред отрицателен прираст и въпреки това, нулева социална политика към младите семейства и децата. Липса на детска болница, липса на адекватно здравно лечение за дечицата, липса на детски градини, липса на качествена и съвременна образователна система, липса на стимули за младите да раждат, липса на стимули да останат тук. Липсва и култура на уважение към децата дори от по-възрастните поколения. Често навън се случва да ставам свидетел на възмущаващи се “лелки” на факта, че децата са деца. Деградация по всички параграфи. 

И въпреки това, те са тук. Децата. Усмихнати, неопетнени. Протягащи ръчички, пеещи, шумни, невинни, търсещи, изследващи, обичащи. Даващи ни безусловна любов. Учат ни на важни уроци, стига да сме там, за да ги чуем. 

Вярвам, че детството никога не свършва, ако съумееш да прескачаш от едно детство в друго, докато изживяваш всичко заедно със собствените си наследници. Затова аз съм решена да им дам спомени, да ги науча да обичат, а не да искат. Да знаят колко прекрасно нещо е въображението и колко по-хубава е книгата от екранизацията. Ще им подаря света в пътувания, ще се уча от тях на непредубеденост, ще ме водят за ръка, както и аз тях и ще им показвам, че са най-важни на света. 

Не само днес. Защото един ден не е достатъчен. Защото е време, държавата ни да се превърне в майка за децата си, не в мащеха. Децата имат нужда от прегръдки. И любов. Давайте им ги неограничено. И не забравяйте, че детските очи са най-чистата вода, в която можете да се огледате. Там ще намерите само истини. Неопетнени. Вгледайте се внимателно. 

Харесва ли ви това, което видяхте?