В джунглата на детската площадка

Ако сте от пресните родители, на които все-още не се е налагало да гастролират по детските площадки, а сте си се разхождали блажено бутайки количката със спящото или мятащо се отроче, то този текст е за вас. Скоро ще ви се наложи да започнете да посещавате любимото на големи и малки място – детската площадка. Там децата ви ще си играят или ще се опитват да се самоубият от някоя катерушка, докато вие си почивате тичайки приведени след тях. Нужно е преди това обаче да се запознаете с неписания код на това свещено място, за да си нямате проблеми, нали…

Площадките отдавна не са това, което бяха. Днес катерушките и съоръженията изобщо нямат нищо общо с онези метални, тук-там ръждясали високи, необезопасени скелета и люлки, по които се катерехме, падахме, разбивахме глави и колене в чакъла под тях и всичко това без изобщо да присъства възрастен около нас. Сега, те са постлани с меки еко постелки, имат си огради против бягства, катерушките са обезопасени, има пейки за родителските тела, на места дори забраняват пясъчниците, в които ние се ровехме денонощно. Идилия. Какво обаче се случва в джунглата на детската площадка?

На първо място: игрите никога не са мирни. Според възрастовата група на децата виковете биват членоразделни или нечленоразделни, но борби и спорове има постоянно. Ролята на родителите е да го играят според ситуацията, но най-честите типове родители по детските площадки са:

а) арбитър: “Аз видях, че ти пръв се качи на кончето, сега е време да слезеш и да дадеш ред на другите деца. Редувайте се!

б) доброто ченге: “Хайде, мами, дай лопатката на момченцето, хубаво е да споделяте, той ще ти даде неговата кофичка.”

в) лошото ченге: “Иване, мамо, ако не слезеш от там лично ще дойда и ще те нахраня с пясък за обяд, тъкмо няма да готвя после!”

г) оплакващата се майка: “От два часа се опитваме да си тръгнем, ако не тръгнеш след мен ще се наложи да извикам баща ти!”

д) непукиста: “Какво? Ударил си се? Чакай да си допия бирата и ще дойда да видя, ааа, нищо ти няма.”

е) майката НИЕ: “Ние вече имаме десет зъбчета и ходим на гърне? Лили, мами, пишка ли ни се???”

ж) хомеопатката: “Арника 200 Ц и ожуленото коляно утре ще е като ново, а етерично масло от цвят на белотрънка лекува ангина за една нощ, гарантирано.” (придружено с някой коментар колко лоши са майките, които дават Панадол за температура)

з) майката анти-сопол (не, тя не е сопол, но любимата и тема са сополивите деца): “Оххх, значи пак видях ей там едно дете с текнал сопол, направо не знам вече…”

и) майката сопол (в опозиция): “Не е болна, само има алергия към прашеца на теменужките… заклевам се, нищо и няма!”

к) работохоличката: “Да, разбрах, 200 бройки за утре, Милене, спри да ядеш пясък, даааа и 300 за вторник, записано!”

л) клюкарката: “А вие разбрахте ли на Петрова мъжа и къде я е завел на почивка? Бас хващам, че заплатата му е поне 2 бона!”

м) антисоциалната: не говори, стои и си гледа в телефона, а ако се наложи да разговаря с някой родител бързо приключва темата.

 

Може и да пропускам някой типаж, но тези определено ще ги разпознаете. Ще намерите и себе си сред тях. А ако имате малко късмет, ще създадете нови приятелства. Вие и децата ви. Площадката е джунгла с неписани правила, ала ако успеете да се впишете, може да започне и да ви харесва. Само помнете: не водете болните си деца на площадката и не се карайте на чужди деца, не пушете и не псувайте пред децата. Другото е поносимо.