Когато имам деца, няма да им пускам телевизия, клипчета в интернет и няма да им позволявам да гледат отблизо телефони и таблети.
Познато ли ви е? Ако и вие се заричате в подобни неща, то вие сте перфектен родител! Да, нищо че все-още нямате деца. Само хората, които нямат деца са идеални родители. После им се раждат едни малки терористи и развяват белия флаг забравили за своите обещания.
Но да се върнем на детските. Ако вие вече имате деца, то вероятно знаете Арам зам зам, Лола крава еспаньола, всичките кучета от Пес Патрул, семейството на Пепа пиг ви дразни до мозъка на костите, а песничките на Cocomelon си пеете под душа, насън, докато ядете ГРАХ и когато си миете ръцете. Няма смисъл да се заблуждаваме, знам че е така. И не ви съдя. Аз също съм майка, която (О, Боже мой!) позволява на децата си да гледат екрани. С ръка на сърцето признавам, че точно песничките и анимациите са ме спасявали безброй пъти от лудница. Буквално. Те са единствената ми “детегледачка”. Друга нямам. Няма кой да забавлява и занимава децата ми, за да успея да свърша нещо вкъщи. Затова на помощ идват детските, песничките и екраните.
Когато моето поколение бяхме деца, детски имаше само за Сънчо и в неделя следобед. Гледахме седнали пред самия телевизор, залепени и без да мигаме, за да не изпуснем нещо. А и телевизорите имаха доста по-малки размери от сегашните. Никой не ни правеше забележки, никой не се притесняваше от това, че може да развием синдром на дефицит на вниманието или да си развалим очите. Такива бяха времената.
Днес всеки е забил нос в смартфона си. Работим на компютри, а за да си починем от тях гледаме в екрана на телефона или на телевизора. И ако вие се припознавате тук, то признайте си, малко невъзможно, а и леко лицемерно е да твърдим, че децата ни няма да гледат екрани. В свят, в който децата ни се раждат и биват снимани и качени в социалните мрежи още преди да са отворили напълно очите си. Свят, в който четем, комуникираме, пазаруваме, учим, слушаме музика и то все през едно и също устройство. Свят, в който децата могат да си изтеглят сами игри и да си намерят песничка, преди да са проговорили.
Няма как да спасим децата си от това. Такъв е светът, в който живеем. Но, можем да направим така, че всичко да е обвързано с правила и да е с мярка. Защото наистина, твърде многото време прекарано пред екраните има своите последствия върху развитието и психиката на децата ни.
Чести поведенчески проблеми се наблюдават при деца, които прекарват часове пред телевизора или таблета. Когато е неконтролирано, времето в гледане на детски, може да се превърне в обсесия за детето. То може да започне да изпада в истерии, при опит да му се отнеме или спре филмчето или играта. При по-големи деца се наблюдават и комуникационни проблеми, тъй като те предпочитат да гледат, но не и да общуват с връстниците си. Трудно вземане на решения и проблеми с преценката за реалността, са друга част от проблемите наблюдавани при децата.
Как можем да предотвратим такива ситуации? Решението е в баланса. За най-малките деца до 12 месечна възраст не се препоръчва да бъдат целенасочено оставяни да гледат телевизия. Добре е, ако им пускате детски песнички, те да са само звук, или ако са клипчета, те да бъдат пускани достатъчно далеч и да не се превишават 30 минути наведнъж. За децата от 2 до 5 годишна възраст, времето прекарано пред екран не трябва да бъде повече от час на ден през седмицата и 3 часа през уикендите. Добре е и да контролираме съдържанието, което гледат децата. Идеално би било да им пускаме само образователни клипчета, игри и песни. Баланса е това, което ще предотврати развитието на проблеми. Редуването на време прекарано навън и такова пред екран, получаването на екранното време като поощрение след добро поведение и изграждането на здравословни навици у детето, ще попречат да бъде развита зависимост.
А няма да е лошо и да приложите същите правила за вас самите. Признайте си, и вие прекарвате твърде много време с електронните устройства.