Скритата пандемия

Част 2

Когато светът вече не е същия

Страхове. Какво ще се случи ако се разболея? Какво ще се случи с близките ми? Какво ще правим ако загубя работата си? Как да гледам децата си когато не работят училища и градини, а трябва да работя? Как ще се справим?

Тревожност. Колко време ще продължи това? Ще бъде ли светът отново същия? Ами ако никога отново нещата не са като преди? В този свят ли ще живеят и растат децата ни?

Депресия. Става все по-зле. Вече повече от година без стабилни доходи. Загубих близки хора. Изморен съм. Ами ако нищо не се промени? Нищо вече няма смисъл.

Повечето от нас са се изправяли пред подобни въпроси в продължение на изминалата година. Истината е, че няма човек, който да не е засегнат от тихата пандемия на психични заболявания, която бележи невиждан бум, но някак си остава на заден план. Тревожност и депресия винаги е имало, но какво се случва когато оцеляването ни буквално е въпрос на преодоляване на глобална пандемия, която повече от година е сред нас и все-още е в пика си?

Според данни на Oxford COVID-19 Government Response Tracker, 139 милиона деца в световен мащаб са живели поне 9 месеца от изминалата година затворени у дома, без контакти с приятели, без училище, без игри навън. Още 193 милиона деца пък са живели на периоди в условия на рестрикции и са били отделени от училищната си среда за период от миниумум 3 месеца. Сами можем да предположим по какъв начин се отразява всичко това на крехката детска психика. Как да разпознаем симптомите, че детето ви изпитва високи нива на тревожност, писахме в първата част.

Какво обаче се случва с възрастните? Милиони хора в пенсионна възраст, с придружаващи заболявания, които се считат за една от най-рисковите групи, вече година са под самоналожена изолация. Част от тях са загубили партньора си заради коронавируса или друго заболяване и са останали сами. В същото време, малкото радости, които им дават децата и внуците им, им биват отнети. Стотици хиляди възрастни хора са разделени от семейството си, а голяма част от тях дори не са срещали новородените си внучета. Самота, изолация, депресия, добавени към и без това трудното ежедневие, могат да бележат необратимо живота на възрастните хора. Добрата новина е, че благодарение на технологиите днес все-пак голяма част от тях имат връзка с външния свят. Дали тя е достатъчна да компенсира нуждата от общуване и пълноценен живот обаче, едва ли. Според изследвания проведени в различни части на света, голямо значение за психичното здраве на възрастното население, играе и ролята на мерките и социалната политика на правителствата в различните страни, както и цялостния стандарт и начин на живот преди пандемията. В тази връзка, държавите, сред които попада и България, които традиционно неглижират тази част от населението, ниските пенсии и липсата на интегрираност в обществото, както и грижата за здравето – физическо и психическо, на хората от третата възраст, са на заден план и в тези държави мащабът на психическите последствия е огромен, макар и не напълно изследван и представен в цифри.

Хората в работоспособна възраст са от другата страна на барикадата. От тях се очаква да изнесат на плещите си всички последствия от пандемията и да продължават да движат икономиката, във времена, в които това е с цената на здраве, животи и… още психически последствия. Младите хора са една от най-засегнатите групи в тази пандемия. Опитвайки се да балансират и да успяват да живеят, сякаш нищо не се случва и в същото време да са тези, които помагат за справяне с кризата, е изключително трудна задача. В техните ръце са и децата и възрастните, работата и оцеляването, като не малка част от младите също заболяват и губят живота си. Нивата на стрес и тревожност в световен мащаб към този момент, е огромно. Към депресиите, паник атаките, безсънието и тревожността, се добавят и масови хранителни разстройства и проблеми с теглото. Затварянето на фитнеси, ограничаването на разходките и възможностите за спорт и здравословен живот, рефлектират в двете крайности. Много хора се отдават на храната като отдушник на напрежението, в резултат затлъстяването, което до скоро наричахме Пандемията на 21 век, увеличава невиждано размерите си. От друга страна, психическото напрежение наложено от очаквания за продължаване на популацията в условия на световна криза и пандемия, резултира в хранителни разстройства, сред които попадат булимията и анорексията. Милони млади жени по света страдат, без да има целенасочена помощ за тях.

Ако до преди малко повече от година, се говореше за следродилната депресия като за табу, то днес майките по света страдат не само от следродилна, но все по-често и от предродилна депресия. Предизивкателството да износиш и родиш живот в днешният свят, е огромно. Голяма част от предродилната грижа в много страни по света през изминалите месеци, бе ограничена. Самата аз, като част от тази представителна извадка, понесох доста от негативите на това да си бременна през 2020-та година. По-редки прегледи, по-малко достъп до информация, рискова група, невъзможност за адекватно лечение при евентуална зараза. Неизвестните относно ефектите върху плода, бременността и новородените. Натиска от обществото и липсата на еднозначен отговор относно бременност, кърмене и ваксинация, невъзможността за помощ от близки и баби (заради опазването на тяхното здраве), внасят невиждани нива на стрес у младите жени в детеродна възраст. Затова депресиите сред майките са още по-разпространени.

И докато всички ние дружно се питаме до кога ще продължи всичко това, е време да си зададем още един върпос – какви ще са последствията в идните години, когато всъщност пандемията отмине. Какво ще стане, когато излязат статистиките за увеличения брой на самоубийства и пациенти в психиатрични клиники? Как ще се борим с пропуснатите моменти на децата, затрудненията в общуването и отсъствието от нормалните за тях учебни дейности? Какво ще им завещаем? Как ще си простим, че възрастните ни баби и дядовци са прекарали последните си месеци сами? Как очакваме да младите жени да продължат да раждат деца, в свят, в който няма сигурност за тях и тяхното бъдеще?

Всичко това, предстои да узнаем в близко бъдеще. Моля се само, да можем да преглътнем отговорите.