Част 1
Осем признака за стрес у децата
И кога да потърсим помощ
Вече повече от година светът не е същия. Завоят беше остър и неочакван, а докато човечеството се опитва да пребори пандемията, паралалелно с нея започна живот още една, скрита пандемия, за която напоследък все повече започна да се говори. Световните нива на тревожност, стрес, депресии, паник атаки, хранителни разстройства и още цял списък с психически последствия, към днешна дата са по-високи от когато и да е било. Никой не е застрахован. Включително и децата, които наред с възрастните страдат от последствията на наложените ни ограничения и промяганата в ежедневнието.
Децата също се страхуват за своите близки. Още повече, че рядко те успяват да разберат и осмислят обективно ситуацията. В детската природа е да се страхуват от непознатити и когато за това ново, страшно и непознато нещо се говори навсякъде около тях, възрастните предават опасенията си и тревожността на децата, а те от своя страна я преобразуват така, че да я разберат по своемо и да я изразят така, че възрастните да им помогнат. Какви са признаците, че детето ви има високи нива на тревожност и стрес, как да ги разпознаем и кога да потърсим помощ?
Ето 8 признака, които говорят, че детето ви изпитва затруднения с преработването на емоциите си:
- Детето ви е станало много раздразнително, като изблиците с плач и тръшкане са станали все по-чести (или са се появили за първи път, ако досега са липсвали). Всички деца имат такива епизоди, но когато те се превърнат в закономерност от поведението на детето, са сигурен знак, че то има нужда от помощ. Интезнзивните тантруми, придружени с опити за самонараняване или пък такива, които продължават повече от 30 минути или се случват повече от веднъж на ден, са червена лампа, на която трябва да обърнете специално внимание.
- Детето ви говори за притесненията си. Когато децата са достатъчно големи, те могат да дефинират и изказват чувствата си на глас, което е хубаво, тъй като на родителите не им се налага постоянно да гадаят. Ако детето ви обаче говори често за нещата, които го тревожат и изпитва прекалено много страхове в ежедневието си, то може би има някаква първопричина за всичко това. Добре е да опитаме да стигнем до нея и ако е възможно да я отстраним.
- Детето ви често се оплаква от главоболие или болка в стомаха. Когато децата не могат или не искат да назоват какво ги тревожи, често прехвърлят “топката”, като съобщават за физически неразположения (истински или леко преувеличени), с цел родителите да обърнат внимание. В ученическа възраст, тези причини биват изтъквани като оправдание за пропускане на учебни дни, особено когато има важен и труден тест. Когато детето се оплаква прекалено често обаче, вероятно причината за това е по-комплексна.
- Детето ви е свръхактивно и не задържа вниманието си. Характерна черта за много деца е тяхната неизчерпаема енергия. Понякога обаче някои деца не знаят кога и как да спрат. Може би им е прекалено трудно. Не могат да задържат вниманието си върху тихи изискващи концентрация и внимание занимания. На различните възрасти децата могат да се концентрират определено време и ако не го правят и особено ако имат проблеми с учебния материал, то вероятно е необходимо да потърсите компетентно мнение от специалист.
- Детето сменя навиците си за сън. Сънят е много важна част от развитието на едно дете. Когато има определен режим на сън и бодърстване, едно дете успява да се справи с предизвикателствата на деня. Когато обаче сънят бива нарушен или внезапно спре да е част от дневната рутина, а нощният сън става накъсан и изпълнен с комшмари или нощен терор, тогава със сигурност, детето има високи нива на стрес.
- Детето ви трудно комуникира с връстници. Подобно на възрастните, децата са различни. Някои са отворени и свободни в комуникацията си, лесно създават приятелства. Други са по-затворени и срамежливи. Това обаче понякога е в прекалено висока степен. Ако детето ви има значителни трудности със социализацията и избягва или се плаши от игра с връстници и това не е просто период, то причината за това трябва да се търси по-задълбочено.
- Трудности в училище. Не на всички им се отдава ученето. Ако обаче детето ви винаги трябва да полага повече усилия и не постига резултатите, които покриват мимимума за неговата възраст, ако учителите се свържат с вас и ви съобщят, че детето ви изостава значително с учебния материал, не бързайте да обвинявате детето или учителите. Потърсете какво е това, което пречи на ученето заедно, да да бъдете наистина полезни на детето. Още повече сега, когато децата загубиха толкова голяма част от учебната година в онлайн обучение. Комуникацията през екрани е доста по-трудна, затова не бъдете прекалено строги.
- Детето изпитва притеснения, че не се справя ако всичко не е “идеално”. Ако винаги трябва да върши нещо по точно определен начин, изпълнява повтарящи се действия и си създава ритуали, които не могат да се нарушават, това е признак за някаква форма на компулсивно разстройство. Не се плашете, в детска възраст тези неща са преодолими, стига да се подходи правилно към тях. Може би по този начин търси сигурност, в несигурния свят, в който живеем.
Ако детето ви проявява един или повече от тези признаци, бъдете до него на всяка цена. Възрастните имаме съвсем различни начини за справяне със стреса, докато децата нямат идея как да решат сами проблемите си. Не забравяйте, че ситуацията е трудна за всички, не само за вас. Пораженията върху психиката на децата могат да са трайни, ако не им се обърне внимание на време.