Кошмарът на всеки родител
“Ема, ядеш ли?”
Това изречение повтарям най-често през последните три години. То, разбира се има своите вариации: “Ема, моля те яж!”, “Хайде само една хапка, поне го опитай?”, “Пак ли макарони?”, “Как така не обичаш банани, вчера обичаше?!”, “Моля те, отвори си устата, поднеси лъжицата в устата си, сдъвчи и преглътни, МОЛЯТЕ!!!!”
Ако не сте имали злоядо дете, то вие успешно може да заявите, че не познавате китайските мъчения. Убедена съм, че да имаш дете, което не иска да яде нищо НИКОГА, е специално наказание, измислено в Емнайстия кръг на Ада, пратено като изпитание на майките с лоша кармична история на Земята и в последствие изпращани в един специален малък Ад, пълен с НЕ-ядящи деца.
Когато започна сагата с НЕ-яденето на дъщеря ми, представа си нямах какво ме чака в последвалите години. Захранването беше пълен кошмар. Докато нейни връстници лакомо омитаха купешките бурканчета, моето дете въртеше глава само при вида на шарения етикет, а моите три и педесет лева всеки ден отиваха в коша за боклук. Започнах да готвя. Да пазарувам само био продукти, поливани със сълзи от еднорог, четях рецепти за бебешки храни, приготвях на пара в специален уред, баех и посипвах с ГХИ, само за да бъде изплюто и омазано по пода, тавана, стените, дивана и навсякъде другаде, но не и в устата на наследницата ми.
Започнаха лекарските заплахи. “Детето е слабо. Как така не сте въвели вече месо, глутен, мляко и защо не яде ПОПАРА? Как ще порастне без попара въобще това клето дете? Вие каква майка сте?!”
Минавах в отбранителна позиция и се опитвах да обясня, че детето не желае да отвори уста. Но явно все имаше още нещо, което не бях опитала, защото не се стараех достатъчно.
Смених седемнадесет лъжици, защото очевидно детето не харесваше лъжицата, с която му поднасям храната. Накрая я хранех с пръсти. Да, моите пръсти.
Смених всички марки пюрета на пазара, опитах всички частни млечни кухни, опитах да готвя всякакви консистенции, комбинации, опитахме ЗВБ (захранване водено от бебето), опитах дори ужасният съвет на майка ми “Не и давай мляко да огладнее”, както и “Стисни я за устата и и сипвай”, което самата тя прилагала успешно без капка чувство за вина върху мен и сестра ми. Защото важното е, детето да е яло, травмите които се нанасят (на двете страни), не са от значение. Слава Богу, оказа се, че не съм такъв садист и след първия ми опит да дам лъжицата насила, се наложи дори да се консултирам с психолог, защото не можех да си простя това си действие.
Това обаче не реши проблема с яденето. Ако ме питате, ще ви кажа, че към днешна дата, три години по-късно той все-още е налице. Разбира се, с времето започна да яде НЯКОИ неща избирателно, но в ужасно малки количества. Спрях да слушам заплахите на лекари и баби, че детето ми ще се разболее и е прекалено слабо, затова, просто се оставих по течението и в даден момент, тя започна да избира и хапва някои неща.
Имаше период, в който живееше само на солети и кисело мляко. Може да ме номинирате за Майка на годината. Благодаря.
След известен период, в който храната в девет от десет пъти се озоваваше на пода или в устата на кучето, дъщеря ми започна да хапва. Но неее, не плодове и зеленчуци. Тях не ги яде и до днес. А нещата, които яде се сменят от днес до утре като предпочитания. Налага се да съм Худини и да вадя скрити карти от ръкава си, да го играя клоун и да измислям какви ли не прийоми, за да прилаская отрочето си да яде. Храненето и обаче има определени правила, които трябва да са изпълнени, за да се случи чудото:
- никакви зелени неща
- никакви лигави неща
- картофите са само пържени или печени на фурна
- плодовете не се ядат, освен ако не са банани (вчера беше така, за утре не знам)
- ако нещо извън любимите консистенции докосне езика и, трябва да бъде изплюто, езика избърсан със салфетка и после изплакнат с вода, за да се продължи с храненето
- задължително е да е с точно определени прибори
- ретроградния Меркурий също има роля в процеса
Да имаш злоядо дете, е изпитание за нервите на всеки. Не го пожелавам и на най-големия си враг. Ако и вие имате едно такова във вашите домове, приемете най-искрените ми съчувствия. Споделете трикове за справяне и излъгване на апетита на детето.
И нека силата бъде с вас!
