Виновна до доказване на противното

майчинство

Защо чувството на вина е неотменна част от майчинството

Краят на поредният дълъг ден. 22:30 е, децата вече спят. Време е да прибера последното пране, да измия съдовете, да помисля какво да приготвя за закуска и обяд утре, да отметна малко работа, да се погрижа за кожата си, да обърна внимание на мъжа си… Вместо всичко това смазана от собствената си тежест и умора, гледам спящите си деца и се питам:

“Можеше ли да бъда още по-добра майка днес? Можех ли да играя повече с тях? Как да им обясня, че имам и други задачи? Бях ли прекалено строга с голямата? Обръщам ли достатъчно внимание на малката? Къщата ми може и да е по-подредена, толкова си мога… Трябва да среша котката. Да изхвърля боклука, да ги изведа утре на разходка, което означава, че трябва да стана по-рано, за да приготвя всичко….”

Мозъкът ми ще експлоадира всеки момент. Това се случва всяка вечер. Чувството за вина ме превзема и не пуска като бултериер кокал. Защо не съм ПО-ДОБРА майка? Как го правят другите?

Истината е, че няма майка, която да не си задава тези въпроси. Това е нещо, за което моежеше поне една приятелка да ме предупреди. Когато признах за първи път след раждането на първата ми дъщеря какви мисли ме тормозят, няколко приятелки избухнаха в смях, махнаха с ръка и отсякоха “Добре дошла в клуба. Всички си ги мисилим.” И в крайна сметка какво е решението? “Няма такова. Така ще си останеш до края на живота си. Ама така са то МАЙКИТЕ.”

Дълго време разсъждавах върху това. Логичното ми мислене често ме вади от тези невъзможни поредици от смазващи самообвинения. Но понякога е просто невъзможно да се справя. Дори когато някой ми напомни, че съм добра майка и давам всичко от себе си за децата си, аз отново отговарям, че може и повече. Защо майките изпитват вина? Причините в съвременния свят са малко по-комплексни. (Вероятно някой тук ще каже нещо от рода на: “Баба ти с 9 деца и работа на полето само за глезотии и чувство на вина е мислела.” Но нека оставим подобен тип разсъждения извън тази дискусия)

 

майчиснтво

Източниците на вина при майките днес идват от най-рачлични места:

  1. Твърде високи очаквания. Всяка майка обича детето си безгранично и иска най-доброто за него. Понякога представата, която сами изграждаме в главата си и реалността, обусловена от множество фактори (характер на детето, невъзможност да правим 172 неща едновременно, стечение на обстоятелствата) ни кара да се чувстваме като пълен провал. Тук обичам да си напомням едно изречение “Не е важно дали си изпълнил плана на 100%. а дали изобщо си изпълнил плана в някаква степен”. Няма как всичко да върви по план и очаквания. Не и с деца. И това е ок.
  2. Социалните мрежи представят навсякъде образа на идеалната майка. Още от бременността, те се обличат като от модно списание, сияят, нищо не ги боли, ядат здравослосно. А в послествие децата им са все спящи, те все така излезли като от списание, домовете им изрядни, използват само еко, само био, хранят се винаги гурме, така хранят и децата си и задължително ги възпитават по метода Монтесори. Само че, реалността е малко друга. Социалните мрежи пословично изкривяват истината и хората, зад тези профили ни показват това, което искат да видим. Но то се различава от реалността. И е крайно време да спрем да вярваме на лъскави инфлуенсъри.
  3. Семеен натиск и традиции. Тук включвам съветите на старото поколение, които макар добронамерени, често разклащат самоувереността на майките, Когато започнах да захранвам дъщеря си и тя не отваряше уста както в представите ми и се наложи да опитвам най-различни комбинации и приоми, включително популярното ЗВБ (Захранване водено от бебето), майка ми бе ошашавена. Така не се било правело. Детето щяло да се разболее, държа го гладно, ще се задави с тези големи парчета, защо не давам сок? Списъка тук е дълъг, но в крайна сметка се свежда до едно: родителите ни искат от нас да гледаме децата си така, както те са гледали нас. И ако ние не сторим това, те се разочароват, не пропускат да го споменат и съответно внасят още една доза чувство за вина. Само че, нещата преди и сега са доста по-различни и е добре те да не забравят това. Когато се опитваш да оправдаваш и аргументираш изборите си като родител (Като очевидно нямаш опит и не си изгледал 4 деца ехеее), постоянната отбранителна позиция и собствените съмнения в споспбностите ни, влошават още повече и без това трудната задача, да запазим психиката си.
  4.  Приоритетизиране. Коагто трябва да избираш дали да ядеш или да почистиш. Дали да спиш или да направиш нещо за себе си. Когато избереш да съхраниш себе си и оставиш нещо друго за после, след това валят вина и самообвинения. Защото често физическото оцеляване на една майка е на ръба. “Спи когато бебето спи” е най-нелепият съвет на света. Ако реално правеха така майките, нямаше да има нищо свършено вкъщи. Затова приоритетите се преподреждат в зависимост от това какво има да се свърши, как се чувстваме и какво е състоянието на детето. В дни, в които то не спира да плаче и да иска да го носим и утешаваме, няма как да свършим каквото и да било друго. И това е съвсем нормално. Запомнете го. Погрижете се за себе си и психиката си. Чиниите могат да почакат и пълната мивка не ви прави лоши майки.
  5. Второ дете. Тук играта загрубява жестоко. Ако досега една жена се е разкъсвала емоционално с едно дете, когато се появи второ чувствто на вина се покачва поне десет пъти. Защото сега приоритетите са още по-трудни за подреждане, защото човечетата, които зависят от нас стават повече и защото сърцето ни се пръска от любов, но ние никога няма да спрем да се питаме дали сме достатъчни. Далии ги обичаме достатъчно, дали даваме по-равно и за двете, дали, дали… Няма майка, която да не си задава тези въпроси. Самият факт, че го правим, означва че даваме всичко от себе си. А чувството на вина няма да спре да ни спохожда никога. Важното е, да не забравяме да се отрезвим и да погледнем реалността такава, каквато е.

 

Вашият коментар