Децата трябва да играят и сами

Или защо е изключително важно да съхраним себе си и да обогатим детският свят

Често чувам от приятелки с деца следното изречение “Ама той не може да си играе сам! Иска постоянното ми внимание и да го занимавам, а в същото време не задържа вниманието си дълго върху нищо… Изчерпана съм!”. Случвало ли ви се е?

Докато децата са малки и започват да откриват света, около тях неотменно винаги е един човек – мама. Тя съпровожда всяко едно занимание на детето, тя е не само бодигард, детегледачка, готвач, учител, звероукротител, персонал по сгъване на пране, но също и аниматор, другарче за игра и често влиза в ролята на клоун. Когато детето свикне до такава степен вниманието на мама да е само и изцяло насочено към него, някак без да забележим става така, че то изисква все повече и повече насочване на енергия и концентрация от страна на майката, което в даден момент се превръща в проблем. Случи ли се това, детето вероятно няма да ви оставя да отидете и до тоалетната. Буквално. То не може или не иска да се занимава само с играчките си за повече от десет минути. Изисква се постоянно измисляне на нови игри, занимания и развлечения, защото концентрацията на детето липсва. По този начин обаче не му правим услуга. Нито на себе си.

Самостоятелната игра развива много повече въибражението на децата, отколкото тази с мама или тате. Предизвикателството да преодолееш някаква трудност самичък, когато мама не е наоколо, дава много повече на детето. Справянето с пъзели, конструктори, топки, музикални играчки, спомага за психо-моторното развитие на децата. Подобно е на храненето. Ако мама винаги подава лъжицата в устата, детето няма интерес да се научи да се храни само. А повярвайте, поставено в ситуация да се справи с храната си самичко, то ще излседва, опитва и накрая ще постигне успех.

Монетата има и друга страна. Когато детето ви се занимава самостоятелно, вие не губите разсъдъка си. Защото е ужасно трудно да си родител и другарче за игра, да имаш задължения на възрастен, неизчерпаемата енергия на детето си и неговата постоянна нужда от внимание. За да съхраните себе си, имате нужда детето ви да може да си играе само.

А как да го постигнем? Няма универсален отговор на въпроса, но ще споделя няколко съвета, които помогнаха на мен да не се превърна в една от онези майки, които нямат възможност да си изпият кафето докато е топло (не че не ми се случва, но в 8 от 10 пъти имам успех!).

Докато детето е малко и все още не пълзи:

• Оставете детето си в кошара за игра или на пода, обезопасено и обградено от любими играчки и го оставете самичко.
• Отначало не очаквайте повече от 5 минути самостоятелни занимания, преди детето да се сети за липсата ви и да надуе гайдата.
• Когато детето се разплаче, отидете при него, но не веднага. Увеличавайте времето постепенно.
• Наложете самостоятелните занимания като част от дневната рутина. Например, закуска, игра с мама, дрямка, време за самостоятелна игра, хранене, разходка, дрямка, време за самостоятелна игра. Така детето ви ще привикне към графика и по-лесно ще се отпуска да играе само, когато знае какво следва.

За тодлъри:

• Очертайте безопасни граници за игра. Помещение, част от помещение, обезопасете го.
• Уверете се, че можете лесно да наблюдавате детето отстрани, без реално да влизате в пространството му за игра. Моето е килимче в дневната, към което имам поглед през бейбифон, видимост от кухнята и работното ми пространство.
• Предлагайте различни играчки. Избирайте тематични играчки, които да сменяте на ротационен принцип през определен период от време. Прекалено многото играчки отвличат вниманието и пречат на успешното самостоятелно занимание. Представете си две огромни купчини с играчки изсипани на средата на стаята. И вие няма да знаете коя първо да хванете. (Вероятно за да засилите към коша, но това е друга тема на разговор).
• Съобразявайте играчките и предложените занимания с възрастта и интересите на детето ви. Ако то обича конструктори и пъзели, не му предлагайте пеещи играчки и кукли. Ако обича автомобили и инструменти, не му предлагайте да рисува. То ще стигне само до следващата фаза, не насилвайте процеса.
• Предлагайте специално хапване, което да е на разположение на детето ви по време на игра.
• Не очаквайте самостоятелната игра да продължава с часове. Имайте реалистични очаквания и знайте, че не всеки ден това ще се получава.
• Имайте предвид, че определени периоди от деня (например преди време за дрямка), не са подходящи, защото детето ви определено няма да е в настроение да си играе самичко (в такива моменти, белите и изблиците са по-вероятен завършек).

За по-големи деца:

• Когато децата спрат да спят следобед, заменяйте това време с тихи самостоятелни игри (време за почивка и за мама).
• Опитайте се да разделите станции за игра – например у дома на масата се рисува и реди пъзел, в детската кухня се готви, до библиотеката има удобно столче за “четене”.
• Избягвайте екраните по време на самостоятелната игра. Ако позволявате устройства, то нека те си имат отделно време.

 

Не на последно място не забравяйте, че дори да не се получва лесно, е важно да го постигнете. За доброто на детето и вашето психично здраве.