За жените и майките с любов

Преди да стана майка, никога не се чувствах на място, когато ме поздравяваха за 8 март. Като дете си мислех, “как така ще ме поздравяват, аз съм още малка за такива неща!”, като тийнейджър се обиждах леко, че ме занимават с “комунистически” измислени празници и ме поставят в рамки с лалета и дежурни наизустени поздравления. После се кротнах и започнах да благодаря от все сърце на майка си всяка година, затова, че ми е майка, защото нещо в мен почна да тиктака и така до момента, в който аз самата не дарих живот.

Първият ми Осми март като майка за мен беше моментът, в който осъзнах, че този ден може да е преекспониран, може да е “комунистически”, може да са глупави лалетата, но всъщност нищо от това нямаше значение. Защото всъщност, празникът е за всички, които искат да го празнуват. За всяка, която носи с гордост женската си същност. И не, не говоря за феминистки, суфражетки, жени в космоса и на ръководни позции, не става въпрос за ранопоставеност и girl power. А за нещо съвсем простичко – жените сме урагани с нежни имена. И колкото и банално да звучи, даряваме живот и сме причината този свят да се върти. Да, нелогични сме, емоционални, разхвърляни, бурни, различни, но винаги ни обединява едно – силата, чаключена под нежните ни на пръв поглед ръце.

След като станах майка, открих че притежавам неподозирани суперсили. Да не спя с месеци (вече дори години) повече от 3 часа накуп и въпреки това да функционирам някак. Да чувам неща, недоловими за мъжко ухо (бебешки плач три етажа над нас в 2 през нощта), да чувствам неща, които до преди не съм си и представяла, че са възможни едновременно (любов, благодарност, изтощение, отчаяние, гордост, раздразнение), да правя по поне пет неща едновременно (да бъркам супата, да пея песнички, да държа едното дете, да обяснявам на мъжа ми къде му е онази риза, която я нямало в гардероба и да си мисля какво да сготвя за утре, какво трябва да добавя в списъка за пазар, да обмислям кои детски дрешки трябва да се сортират, от какво имат нужда децата, къде да отидем уикенда, да се обадя на онази приятелка да проверя как е болното и дете, да звънна на мама…). Открих, че всъщност въобще не съм “слаба” физически, след като мога да нося дете, колело, раница и покупки, докато бутам количка. Че съм способна да бъда мултифункционална 24/7, без почивен ден, Бога ми, без почвини два часа! И всичко това ме прави супергерой!

Точно заради това, днес аз празнувам. Не с подаръци, не в женска компания и на заведение, не чакам благодарности или специални пожелания. Не виждам празника така. Празнувам го, както празнувам всеки един ден. Благодарна и с дълъг списък задачи за деня. Прегръщам децата си по-силно в този ден, за да запомня всеки един миг, аромата на косите им и усмивките, които ми даряват. Защото това е най-големият подарък и нищо друго не ми е нужно, за да знам, че да си жена е супер яко!

Скъпи жени, майки, сестри. Честит празник!