За децата и домашните задължения

cooking

Трябва ли да учим децата си да вършат домакинска работа

Познавате ли възрастни хора, които нямат умения да се справят сами с домакинската работа? Може би не умеят да готвят? Или пък се затрудняват с прането, гладенето, а хигиената в домовете им е съмнителна? Чия е вината? От позицията на възрастен и родител, смея да твърдя, че определено не е тяхна. 

Имате ли деца? Учите ли ги да помагат вкъщи и от каква възраст? Смятате ли, че децата трябва да са деца и да не бъдат обременявани с подобни задължения, които възрастните трябва да вършат без да се замислят? Наскоро попаднах на дискусия в интернет пространствто по темата и затова ще изложа гледаната си точка в този текст. 

Майка съм на две деца. Едното все-още е бебе. Често ми задават въпроса как се справям да ги гледам сама, без помощ от баби и детегледачки и как винаги съумявам да чистя ежедневно, да готвя ежедневно, да жонглирам между домакинстовто и работата и в съшото време да обръщам внимание на децата си и на себе си. Истината е, че цялата тази работа хич не е лесна, но кой казва, че трябва да е. Тайната ми се крие в нещо съвсем простичко. Върша всичко останало докато се грижа за децата си. 

Почти тригодишната ми дъщеря винаги е с мен и ми помага вкъщи. Може би е твърде малка, за да има самостоятелни задължения в дома ни, но въпреки това от съвсем малка върши с мен всичко, което върша и аз. Под формата на игра, разбира се. Когато зареждам пералнята, тя вади вече изпраните дрехи и слага мръсните обратно. Когато сгъваме прането, тя е заедно с мен и… сгъва или пък разваля току-що сгънатата от мен купчина с дрехи. Сортира дрехите и учим цветовете и на кого е съответната дрешка докато го правим. “Тази розова блуза е на мама, а този панталон е на тати”.  Понякога ми отнема много повече време отколкото ако го върша сама, но не това е идеята. Готвенето се случва по същия начин. Готвим заедно, докато аз върша нещата, които са за “големи”, дъщеричката ми бърка, мие продуктите и назовава всичко, което е част от съответната рецепта. Когато чистим, тя ходи след мен с парцал или пък пръска препарата, за да избърша. На нея и е изключително забавно, а аз по този начин успявам да върша домакинските задължения без да ми се налага да се притеснавам, че съм я оставила без наблюдение или че я лишавам от време и внимание. В същото време смятам, че по този начин, макар и чрез игра, тя възприема ценни умения, които са част от живота на всеки един човек и ще и помогнат да се справя с лекота в бъдеще. 

Наскоро ме попитаха дали щах да имам същия подход, ако вместо дъщеря имах син. Разбира се! Защо не? Нима все-още в 21 век е жива идеята, че домакинските задължения са женска работа? Озадачих се. Познавам много мъже, които не умеят да се справят сами, тъй като са били възпитани, че всичко върши мама, а в последствие – жена им. Вярно е, че половите роли не трябва да бъдат смесвани и обърквани, но способността да се справяш сам с оцеляването си, не бива да бъде обословявана от пола и от възрастта. Затова, независимо дали имате синове или дъщери, учете ги да помагат. Давайте им отговорности, съобразени с възрастта им, за да ги научите да бъдат пълноценни хора, вместо разглезени готованчета. Всичко това казвам с лека усмивка, тъй като съм абсолютно наясно, че не на всеки му се одава или пък му е приятно да върши определени домакински задължения. Затова е важно ние да им придадем уменията и знанията, а те да се справят с тях както преценят за добре. 

Какво мислите вие по въпроса? Трябва ли децата да бъдат учени да вършат домакинска работа и от каква възраст? Как бяхте научени вие самите на тези неща? И има ли нещо, което искате децата ви никога да не вършат у дома? Споделете вашето мнение, нека заформим дискусия. 

Вашият коментар