Когато Коледата е (не)възможна

За всички, които не могат да са със семействата си на празника – не сте сами!

Тази Коледа е различна. Не спирам да го подчертавам, защото е така. Годината беше различна, всяко събитие през нея също. И хубавото и лошото върви ръка за ръка с едно невидимо присъствие, което колкото и да се опитваме да отричаме, си е там. И ни горчи, пречи ни да се зарадваме истински на предстоящите празници. Тази година повечето хора си пожелават едно и само едно нещо на добрият старец. Здраве. И да можем да сме всички заедно и следващата Коледа. Дори тази да е самотна.

Самотата всъщност е едно от най-силните емоции, които изпитвахме през изминалата година. Обичам да се шегувам, че най-накрая никой няма да пита майките, които гледат децата си вкъщи какво правят по цял ден. Защото всички видяха, че всъщност не е много лесно да стоиш постоянно у дома. Самотата те плясва през лицето като мокър парцал. Осъзнаваш, че всъщност няма къде да отидеш, не можеш да прегърнеш любимите си хора. И това те срива. 

Някои от нас загубиха близки в тази война. Война, която е безпрецедентна в съвременния ни живот. И ни научи, кои всъщност са важните неща в живота. Да ценим близките си и моментите прекарани с тях. Да обръщаме внимание не на подаръчците и материалните придобивки, а на факта, че всички са заедно около празничната трапеза. Научихме се и да мултитаскваме. Да работим, да гледаме децата си, да присъстваме на работни срещи, конференции и часове по математика и труд и техника, да пишем домашни с децата си, да се грижим и за домовете си. Изтощително и натоварващо психиката зад четири стени ежедневие, което ни прави още по-завързани за електронните устройства, още по-зависими от социалните мрежи, за да можем някак да имаме досег до външния свят, да се докосваме до минимални социални контакти и да виждаме близките си. Тежки времена, изискващи жертви. Но даващи уроци до живот.

Затова нека оценим малкото, което имаме тази Коледа. Ако не можем да сме с близките си, нека ги прегърнем още по-силно, когато това стане възможно. Да не забравяме да се обаждаме дори след като живота тръгне по старому. Да не забравяме да казваме “обичам те”, “благодаря”, “пази се”. Да сме благодарни, че и днес сме имали възможността да чуем гласът в слушалката отсреща, да видим усмивка по лицата на близките си, макар и през камерата на телефона. И да се надяваме тази Коледа да е самотна, но да е последната такава. И догодина да бъдем заедно, по-силни и по-обединени от всякога. 

Екипът на Ино ви пожелава светли коледно-новогодишни празници. И здраве. Пазете се!