Мамо, нека поиграем

play

Защо е важно да играем с децата си

Случвало ли ви се е в края на деня да искате само и единствено да се отпуснете на меката мебел у дома си и да разпуснете с питие, и може би малко телевизия, и в този момент до вас да се приближи детето ви с молбата “Мамо/тате, хайде да поиграем!” Убедена съм, че в поне от половината от случаите сте прекалено изтощени и желанието ви е да отклоните предложението на детето си. Не може ли да си играе само? Истината е, че и да може, не трябва да играе винаги само. Защо е толкова важно да играем с децата си, ще прочетете в следващите редове и се надявам вече да не подминавате с неохота всяка отдала ви се възможност. 

Игрите са важна част от развитието на всяко дете. Чрез игра детето учи и развива моторни, социални, психически и емоционални компетентности. Уменията във всяка една област на живота, те първо усвояват посредством някакъв вид игра. Всяко едно ново умение бива упражнено и усъвършенствано според различната възраст отново в процеса на играта. Тя е заложена в “пакета” детско развитие и не бива да бъде омаловажавана като важна част от развитието на децата ни. 

Още от най-невръстна възраст бебетата първо се научават да гукат, да протягат ръчички, дори да пълзят посредством игра. А играта в първите месеци на детето трябва да бъде инициирана не от друг, а от родителите.

play

Родителите са и първите хора, чрез които детето упражнява социалните си умения. Научайки първите си думички, то “репетира” за различни социални ситуации като разговаря и имитира родителското поведение, маниери и начин на изразяване, посредством игра. 

Точно този вид “престорени” игри, са от голямо значение за придобиването на моторни, когнитивни и лидерски умения. Ако те липсват от ежедневието на детето, има голяма възможност, то да има затруднения с изразяването на емоции, позиция и изобщо със ситуирането и себеопределянето сред връстници, поставено във външна за семейната среда. Ето защо интерактивните игри с родителите са от толкова голямо значение. Не на последно място, играта с мама или татко помага за по-силна връзка, както и за намаляването на стресовите хормони и у двете страни.

Различни са игрите с брат или сестра и с родител. Затова е важно, когато имате по-малко дете също да играете с него така, както сте играли с по-голямото и да не оставяте тази важна задача изцяло на плещите на другото си дете. Разбира се, че няма по-хубаво от това децата ви да си играят заедно и да са си дружки, но това не отменя ролята на родителската игра в развитието на детето. 

Различни са и игрите с мама и с татко. Бащите по-често се впускат в по-енергични и физически изискващи игри, които развиват груба моторика, пъргавост, съобразителност и координация. Докато игрите с мама са по-емоционално и когнитивно ориентирани. С мама по-често децата упражняват фина моторика, досетливост, памет, емоции, чисто практически умения от ежедневието. Дори само включването на децата в къщната работа, готвенето под формата на игра, е достатъчно добро упражнение, което учи децата на нови знания и умения. Ето защо е много важно детето да има пред себе си и двата родителски модела и двамата родители да играят с него заедно и по отделно. Освен това, игрите с детето ви спомагат и за вашето емоционално и физическо здраве, припомнят ви, колко е хубаво да си дете, отърсвате се от стреса и забравяте за работата и проблемите поне за малко.

Затова, следващият път, когато детето ви подкани да поиграете, протегнете ръка и се впуснете в приключение. Това е безценно време прекарано ползотворно и качествено. Децата ви един ден ще го оценят.

Вашият коментар