Не си носи бебето на ръце!

Една история за бебето манипулатор и клетата му майка

ТО – бебето манипулатор е дошло на този свят само и единствено, за да издевателства над клетата си майка, която видите ли, си има други по-важни задачи, като да търка тави или да готви телешко задушено и въобще няма сили, нито пък време постоянно да го носи това бебе на ръце! 

Хващам се на бас, че няма жена, която да не го е чувала. Убедена съм, че няма майка, която да не е била накарана да се усъмни в собствените си инстинкти и способността си да отсява правилно от грешно, попадайки в подобна ситуация. 

Новороденото бебе се събужда и надава вой. Или пък започва да хленчи. Или пък тихичко поскърцва като мишле пред сирене. Майката става и протяга ръце към отрочето си без да се замисля. И винаги в даден момент има някой, било то майка, приятелка, баща, баба, свекърва, който да каже – “Ама не го вземай така бързо. Остави го да се изплаче да си развие малко дробчетата. Ще го научиш на ръце и после тежко ти и горко!!! Ще го разглезиш и само ще те манипулира да го носиш!”

И майката се замисля. Инстинкта й, душата й, ръцете й, цялото й същество искат да вдигнат, да гушнат и утешат плачещото пеленаче. Но опитните я съдят. Гледат я под вежди и чакат удобен момент да й кажат “Казах ли ти?!” И така, бебето плаче, нуждаещо се повече от всичко на света от майчина ласка и утеха. Майката се разкъсва между желанието си да го успокои, естествената си еволюционно заложена й реакция, и съвета на майка си, която така знае, така са я научили нея и така проповядва сега. И ако не я послуша, ще бъде най-малкото обидена. А всъщност изобщо кой е измислил тази “норма” за възпитание на невръстни деца? И има ли някаква доза истина в нея? 

Фактите говорят сами за себе си. 

Бебетата не са способни да манипулират, да се глезят и да се научават на каквото и да е преди навършването на 6 месеца. Всеки техен плач и вик в първите месеци след раждането му, са ясен знак, че то се нуждае от нещо. От ласка, от храна, от смяна на пелена, от облекчение на болка. Бебе на броени седмици не познава концепцията за манипулацията. То не може да бъде разглезено, както и няма как да бъде научено или свикнато да бъде тежест, висяща в ръцете на клетата си майка. Кой и защо е измислил и разпространил този мит, остава загадка. Ето и няколко от най-разпространените съвети, които се раздават от по-старото поколение и обяснение защо те не са актуални днес.

1. “Остави го малко да си поплаче” – вижте, бебетата плачат. За всичко. И това няма как да бъде оспорено. Но да оставиш новородено бебе да плаче (и то не както си мислите само за две минути, съветниците предлагат това да е докато бебето не се успокои само!), е меко казано безсърдечно. Няма сила на света, която да ме накара да гледам безпомощното си плачещо бебе, което може би изпитва болка от колики, може би е гладно или може би нервната му система не е достатъчно развита, за да се самоуспокои. То познава само мен, моят глас, моят аромат и моята топла прегръдка. Моя задача като негова майка е да го гушна и утеша. Та, никакво оставяне на бебето да се наплаче. То няма да разбере защо аз не откликвам на неговия вик. Няма да си вземе урок и да се “научи”, че се плаче само за храна и смяна на пелена. Единственото, което може да се постигне по този начин, е нанасянето на непоправими травми на детето, което може да не помни, но в бъдеще ще има проблеми със сближаването или комуникацията, именно заради тази липсваща майчина реакция и отклик на неговите нужди. И не, плачът не развива дробчетата на бебетата, затова и този довод остава невалиден.
2. “Прекалено много го носиш това бебе!” – няма такова нещо като прекалено много. Ако то има нужда – аз ще го гушкам. Ако аз имам нужда – ще го гушкам и нося колкото си искам! Защото знаете ли какво? То ще порасте съвсем скоро, толкова бързо и аз вече няма да мога да го гушкам постоянно. Винаги съм се питала, дали даващите такъв съвет са способни да не гушкат собствените си малки, беззащитни, сладки и любими бебета? Струва ми се чиста проба безсърдечност. Аз не бих се сдържала и въпреки умората никога не ми пречи да вдигна и гушна детето си. Още повече, че открих начин да го правя и отново да разполагам с двете си ръце – това е магията на бебеносенето. Засега използвам еластичен слинг. И за бабите, които се възмущават дали имаме пари за количка, когато ме видят навън овързала клетото бебе така, че ще го удуша, мога само да кажа – техните баби са ги носили така на нивата в самари. Та, имаме количка. Но гушкането с мама има редица доказани ползи, както за бебето, така и  за майката. Намаляване на коликите, благоприятстване на лактацията, засилване на връзката. Спокойни, щастливи и гушкащи се бебе и майка. Какво повече искате? Нали не ми носите вие детето?

   

3. “Не го вземай и не го храни преди да са минали три часа от предходното кърмене. А нощем му давай вода. Да почива стомахчето!” – Това е едно от любимите ми. Вие можете ли да залъжете глада си с вода? Не? Тогава защо трябва едно новоридено да бъде лъгано с вода? Бебетата усвояват млякото (кърмата) много бързо. Стомахчетата им са малки, а и нуждите им да растат като гъби в първите месеци са големи. Това не изклюва храненето през нощта. И вкарването на режим на бебе, родило се преди дни също е съвет, който няма никаква почва. Освен намаляване на кърмата на майката такова следване на календари, часове и дисциплина води само до напрежение и често до ненужен плач. Ексклузивно кърмените бебета нямат нужда от режим, а от кърмене на поискване. Дали това ще се случва на 4-5 или 1-2 часа, определя само и единствено нуждата на детето.

Затова, майки, гушкайте бебетата си. Докато са все още бебета. Толкова колкото вие и те искате. Колкото ви позволяват силите и ръцете. Защото дете в първи клас на ръцете на майка си все още не съм срещала. Но такова, което е несигурно заради липсата на майчина ласка – за съжаление познавам.