Едно съревнование без победители и победени
Ако сте майка от скоро вероятно вече сте го усетила в известна степен на собствен гръб. Ако пък сте от ветеранките като мен (2+ години са си прослужена служба!), значи вече вероятно не ви прави впечатление. Или пък сте от онези майки, които винаги държат да защитят позицията си, да оборят различното мнение и да се възмутят на всеки възпитателен похват, различен от собствения им. Типично е за нас, жените, нали? Надпреварата. Посъскването. Сравняването. Женска солидарност… Или?
Наблюдавам я от край време. В групите в социалните мрежи, посветени на майчинството, по детските площадки, помежду различни групички от майки, водещи безкрайни спорове и битки на все същите теми, драпащи да докажат нещо, да защитят някаква кауза. Но каква, така и не разбрах. Mom shaming. Майчини войни. Така ги наричам. Нещо като Star wars. Или поне също толкова епично. И се опитвам да прозра психологията зад това определение.
Истината е, че всеки човек, независимо майка или не, има свое мнение по даден въпрос, което неизменно се различава от нечие друго мнение, подход и светоглед. Но когато става дума за отглеждане на деца, нещата придобиват съвсем други измерения. Разбираемо. Децата са най-деликатната тема на света. Отглеждането им, опазването им живи и здрави и възпитанието им изцяло тежат на плещите на техните родители. И когато възможните подходи са повече от един, ситуацията става още по-сложна. И винаги залита в една ли друга крайност. Възможните полета за битки са винаги едни и същи, аргументите и на двете страни – все така непоклатими, а резултата – 0:0. Защото в тези войни никога няма победител.
Секцио VS Нормално раждане.
Кърмене VS Адаптирано мляко.
Приспиване на ръце VS приспиване в креватчето.
Даване на вода VS Ексклузивно кърмене.
Ранно захранване VS Късно захранване.
И това са само част от темите на раздора. Битката протича винаги по идентичен сценарий. Майка задава въпрос по една от деликатните теми. Силата се пробужда. Веднага се намира друга майка, която да изяви възмущението си за избора на питащата, без разбира се да дава конкретен отговор на въпроса. Отмъщението на ситите. Към нея се присъединяват още майки, които плюят, спорят, обвиняват, защитават собствения си избор. На помощ на питащата се притичат нейни съмишленици, майки с подобно мислене и родителски методи. Империята отвръща на удара. Спорът между двете групи винаги загрубява. Целта е да се надвие отсрещната страна. Майките опонентки да бъдат смачкани в прахта, да бъдат накарани да се почувстват зле и да се замислят над способността си да вземат адекватни решения за отглеждането на собствените си деца. Да бъдат засрамени.
Mom shaming. Това е термина придобил популярност по света. Да, има го не само у нас, колкото и изненадващо да е. Явно спортната злоба си е типично женска черта и не се влияе от географската ширина. На Запад често под прицела на папараци и таблоиди са известни майки – актриси, певици, обществени фигури. Издебват се в неподходящ момент и веднага биват нападнати от ято хиени, готови да ги разкъсат. Меган Маркъл бебеноси (носене на бебето в различна носилка – слинг, ергономична раница, кенгуру; бел.авт.) Бива заснета от папарак. Крачето на детето й не е поставено съвсем правилно в носилката. Телцето му не е заело възможно най-ергономичната позиция. И Меган Маркъл бива разкостена. Тя трябва да служи за пример, а не го дава. Срам! И някъде там, провалът й в майчинството кара някоя друга майка да се чувства добре. Да ликува за това, че е по-добра майка от Меган. Как ви звучи?
Тази ситуация ми се струва грешна на толкова много нива, че дори ми е трудно да я осмисля. Това ли е общността на майките? Така ли се подкрепяме? Толкова ли сме обединени? Нима не сме едно племе? Така ли трябва да бъде? Всъщност всички ние на това ли искаме да научим децата си? Да не зачитат чуждото мнение, а да налагат своето, независимо каква е ситуацията и дали са прави? Да се месят в чуждите решения и приоритети, само защото се различават от техните собствени? Не би трябвало да позволяваме това да става реалност. Именно защото всички ние сме майки. И отглеждаме децата си по възможно най-добрият начин за всяка една от нас. Дали ще кърмим или ще предпочетем да отгледаме децата си на адаптирано мялко, не трябва да е повод за епични битки и разединения. Вместо това трябва да е повод за празнуване. Празнуване на това, че независимо от подходите ни, децата ни растат здрави. А всъщност от това по-важно няма. И ние като майки, трябва само и единствено да се подкрепяме. Защото трудното е за всички по равно. Без значение какви са родителските ни избори. Без изобщо да има значение по какъв начин сме довели децата си на този свят. Те са наши деца, а ние – техни майки. И това е достатъчна причина да уважаваме майката до нас и срещу нас. Да подминем нещо, с което не сме съгласни и да открием друго, за което сме на едно мнение.
Защото децата ни са цветя, които растат в различни градинки, но всяко едно от тях е красиво и радва не само очите, но и душата. И е крайно време да бъде заровена томахавката. Затова, майки, сложете край на срама и войните. Галактиката има нужда от нашето обединение. За да бъде светът по-добро място. Погледнете красивите деца, които сте създали и ги дарете с най-доброто, което можете да им дадете – безусловната си любов.