За децата и косматите приятели под един покрив

petsandkids2

Възможно ли е?

От дете мечтаех за домашен любимец.

“Котенце, моля те, мамоооо. А кученце, може ли? Аз ще го разхождам.”

Отговорът винаги беше един – “Не! Вътре животно няма да пусна!”

След доста мрънкане ми взеха рибки. Обаче рибки се гледат много трудно и колкото и да се стараех водата зеленясваше, рибките измираха и изобщо нямах нужната информация, която днес бих могла да си набавя от интернет, за да отгледам един прекрасен аквариум, в който живота да пребъде без да зеленясва и да заприлича на блато. А и честно казано, рибките са си замазване на очите. Те не са пухкави, не скачат, не играят, не се гонят с теб. Изобщо не можеш да ги галиш и да ги извеждаш на разходка. В денят, в който се наложи да погреба и последната си рибка в порцелановия рай и да прибера аквариума си обещах, че един ден аз ще имам домашни любимци за радост на моите деца и ужас на всички, които са на противното мнение. А именно, че деца и животни не трябва да съжителстват под един покрив.

Така се случи, че няколко години след като заживях сама студентския си живот реших и си взех коте. Сбъдната мечта, шепичка пух, която ме следваше навсякъде и правеше дните ми по-цветни. Не ми тежаха грижите за него. Изобщо нищо не беше чак толкова фрапиращо, както майка ми го бе описвала като картина на апокалипсис с косми навсякъде и воня из целия апартамент. Оказа се, че миризмата на котешка тоалетна много лесно се овладява с невероятното нещо наречено – редовно чистене. А и днес има ароматизирани чувалчета със силиконови топченца, които много улесняват нещата. Космите пък също овладявах с ежедневно почистване, което грам не ме затрудняваше и не правеше живота ми труден. Ваксини, сресване, къпане, всичко си беше една рутина, но за сметка на това радостта която ми носеше съжителството с котарак, беше неописуемо голяма. Дойде ден, в който се срещнах с мъжа си и още повече се влюбих в неговото куче. Мечтата ми да имам пълен дом с домашни любимци и много любов, бе на път да се осъществи. Макар началото на съжителството на пухкавите приятели да бе доста трудно, в края на краищата те се спогодиха и заживяха в пухкава симбиоза, към която добавихме голям аквариум с рибки, които вече знаехме как да гледаме, а за един определен перид от време бяхме и горди осиновители на йеменски хамелеон.

И в целият този мини зоопарк един ден се появи и новината за идващо бебе. Роднините бяха в шок.

“Какво ще правите с животните??”

“На кого ще дадете котката?”

“Смятате ли, че ще се справите с всичко това?”

“Ужас, милата, не искам да си представям колко много ще трябва да чистиш…”

petsandkids2                                                                                                                                                                                                                                            Снимка: Личен Архив

Упорито отказах да се поддам на тези изказвания и заплахи как детето ми щяло да бъде алергично, да яде косми от сутрин до вечер и да се разболее от астма, как животните ще му носят бактерии и глисти и как ще трябва да бдя над бебето, за да не му направят нещо докато спя – например да му издерат очите или пък да му отхапят главата от ревност и за разнообразие. Нищо от това не се случи в действителност. Всъщност притесненията ми нямаха никаква почва за развитие. Те разбираха, че в мен расте живот инстинктивно още преди да родя и се гушкаха в корема ми, пазеха го и внимаваха да не ме наранят. В момента, в който запознах бебето и пухкавите приятели, всичко си дойде на мястото. Те просто легнаха под люлката на дъщеря ми и не я изпускаха от поглед. Понякога се редуваха на смени. Космите почиствах както и досега, без изобщо дома ми да мирише на зоопарк или някакви други неприятни неща. Животните продължаваха да получават редовно обезпаразитяване, ваксини и баня, а колкото повече растеше дъщеря ми, толкова повече виждах, че тя се впечатлява от тях, харесва ги, търси ги и ги приема за част от семейството.

След като проходи нещата малко се смениха. Тя започна да ги тормози леко и в опитите си да им покаже привързаност отскубваше по някоя друга шепа козина от милите животинки, които само се пазеха и бягаха от нея, за да не я наранят. Аквариума с рибки пък беше най-голямото ми спасение в критични моменти. Просто заставахме и гледахме рибките с часове, сменящите се светлини и балончетата в аквариума я успокояваха, а скоро започнахме и да ги храним заедно, като най-голямото й удоволствие винаги е било да топне пръстче на повърхността на водата и да чака рибките да се съберат и да я погъделичкат. С кучето станаха страшна партия след като тя разбра, че може да му хвърля под масата всяко нещо, което не иска да яде и така хем мама не се кара, хем чинията е празна. Котарака, като горд представител на аристократичната порода Британска късокосместа и до сега предпочита уединението, но това не му пречи да се изтегне и да сподели следобедната си дрямка с нея. А тази гледка е наистина безценна и не я разменям за нищо на света.

Сега, когато семейството ни предстои да се разшири с още един член, но от вида на децата, не на пухкавите приятели, вече не се притеснявам и не поддавам на въпросите и коментарите на близки и познати. Защото знам, че децата, които растат с домашни любимци имат по-здрав имунитет и по-малка вероятност от развитие на астма и алергичен ринит. Защото знам, че се научават да са по-самостоятелни, общителни и открити към света. Защото растат без страхове и не подскачат когато се разминават с куче на улицата. Стават по-ценящи всеки един живот, по-миролюбиви и най-вече имат щастливо детство, пълно с игри и гоненици с любимия пухкав приятел. А за това си струва да чистите косми всеки ден. По няколко пъти.

Вашият коментар