Да поговорим за тъжните майки

Следродилната депресия не е тема ТАБУ

За тях не се говори много. Те са лигли. По времето на баба ви само следродилна депресия е имало. Да се стягат. Майки са станали и се оплакват. Майка лесно не се става, не знаят ли? Майчинството си е тегло, не трябва да се говори за това, то си е женска работа, женска мъка, това ни е съдбата. Колкото повече е изстрадала една майка, толкова по-добре. Само страдащите са истински майки. Да се стягат и да не се лигавят.

Това е разпространеното мислене по този въпрос. Сякаш майките са длъжни като такива да изстрадват пътя си до майчинството и всичко, което го съпътства. То е сладка болка, сълзи през радост. Но винаго е прекрасно. Винаги трябва да се оправдаеш след като си позволиш да се оплачеш – “Много ми е трудно и ме боли, но то е сладка болка”, “Понякога искам да се откажа, но усмивката на детето ме връща в играта”. Да, тези реплики понякога са верни, но не са необходимо оправдание. Въобще оправдание не ни трябва. За моментите когато НЕ СА истина. За тях искам да поговорим.

Раждането на дете е трудно събитие. Трудно е физически и емоционално. Това, което се случва след него обаче, остава потънало в дебрите на градските легенди и шушуканията предавани през поколенията. Майката става майка и се ражда с раждането на детето си. Но след това грижите и вниманието отиват изцяло за новороденото бебе. А кой се грижи за новородената майка? Кой я успокоява, когато я боли? Кой й помага да стане, когато не може? Кой я пита как се чувства и кой ще седне и ще е достатъчно смел, за да й каже в очите, че е нормално да не се чувства преливаща от щастие? Че е нормално да иска да избяга? Че е напълно в реда на нещата да не знае какво да прави. Че не е задължително да изпитва само безусловна любов и щастие. Че е Окей да не е Окей. Да й тежи недоспиването, да проклина вида си в огледалото, да тъгува по стария си живот, да няма развити майчински инстинкти, да се учи да е майка и това не я прави непременно негодна за такава.

В училище ни учат на много неща. У дома също, от университета излизаме специалисти в дадена област. Но кой говори за следродилния период? Кой говори за емоциите и хормоните, кой ни подготвя за водопада от непознати усещания и преживявания. Никой не ни говори за това, какво се случва с хормоналния фон в телата ни след раждане. О, да, напълно нормално е да плачете без причина, да се смеете, а след малко отново да се върнете на сълзите. Напълно естествено е внезапно спадналите естроген и прогестерон да ви качат на едно емоционално влакче, от което няма да можете да се познаете. Агресия, яд, тъга, цялата палитра от позитивни и негативни емоции се сливат и редуват в първите две седмици след раждането. А понякога и по-дълго. Baby blues е термин без аналог за превод в българския език, той обуславя този период. Липсата на алтернатива на родния ни език, може само да ви говори за това колко темата е игнорирана в страната ни. Емоционално интелигентните общества са наясно с определението и съдържанието му. Всички около родилката, най-близките й, не само тя, са подготвени за този труден период. Всички оказват подкрепа и разбиране, предлагат помощ, наблюдават, отнемат колкото им е възможно тежестта от плещите на майката. Предупредени са за опасните признаци, които да следят. Признаците, по които може да бъде сигнализирано навреме за прерастването на baby blues в следродилна депресия. Те са много и хванати навреме биха помогнали много да се избегнат страшните последствия, които по-тежкото състояние носи със себе си. Гарантирам ви рядко такива жени биват подканени да се стегнат и да не говорят за проблемите си, там където обществата са дозрели за това. Главно в Скандинавските и развитите Западноевропейски страни.

Тъжните майки. Така ги наричам. Те не са такива по свое желание или избор. Те се борят с тъгата си всеки ден. Те се борят сами. Колко от тях обаче успяват да се преборят тук и сега? И колко от тях са готови да седнат и с лицата си да разкажат историята за тяхната следродилна депресия? Аз не се срамувам. Затова се обръщам директно към всяка жена, преминала и минаваща през ада на следродилната депресия.

Започва с гореописаното влакче на емоциите. После следва празнина. Знаеш, че трябва да изпитваш само щастие и любов и се обвиняваш, защото това не е така. Ти си виновна. Така се чувстваш и нещо не ти е в ред. Ставаш, защото знаеш че трябва да станеш. Грижиш се за детето си, защото знаеш, че то разчита на теб и си длъжна да го направиш. Обичаш го. Но не обичаш себе си. Изгубена си, опитваш се да си спомниш коя си и защо си тук. Не искаш помощ. Защото те е срам да я потърсиш или защото не осъзнаваш, че ти е необходима. И в двата случая вината не е твоя. В никой случай вината не е твоя. Задача на най-близките ти и мъжът ти е да протегнат ръка. Да разберат, че това не си ти, а твоя версия, която е изпаднала в дупка. Помощта и разбирането са ключът. Без тях няма как да се справиш сама. Нужно е много търпение. От теб за теб самата. От близките ти към теб. От теб към близките ти. От теб към бебето ти. Докато не разбереш, че помощ има. Решение има и живота не е такъв, какъвто го виждаш благодарение на сбърканата химия в тялото си. Но всичко това преди да е прекалено късно. Защото за съжаление понякога е прекалено късно.

Разпадат се семейства. Заради неразбиране. Заради изисквания. Стига се до самоубийства. Заради неглижиране и липса на адекватни реакции и помощ.

Затова, не бъди една от тях. Информирай се, информирай близките си, подготви се. Не е задължително да ти се случи, но ако се, трябва да знаеш как да реагираш.

Не бъди част от статистиката. Говори за проблемите си. За да откриеш решение.

• Седем от десет жени страдат от следродилна депресия. В проценти – това са 70-80%. Тежките случаи са 10-20%.
• Една от седем жени ще изпита симптомите на СД година след раждането на детето си. (т.е. не непосредствено след раждането).
• Половината от мъжете, чиито жени страдат от следродилна депресия, развиват също симптоми.
• Рисковите фактори включват:
  – предишна история с депресия или други психологични заболявания
  – половината от жените, развили СД имат симптоми още по време на бременността
  – тежко детство, травматичен и труден живот, финансови затруднения са също част от предразполагащите фактори
  – повтаряща се СД при жени страдали вече веднъж с предишно раждане – 50% по-голяма вероятност
  – 1-2 на всеки 1000 жени страдащи от СД, развиват следродилна психоза, тежко и много опасно заболяване, потенциално смъртоносно
  – 10% от жените страдащи от СД извършват самоубийство

Решението е навременна и адекватна помощ. Свързване със специалист. Говорене. Без срам, без свян. Защото тъжните майки имат право да бъдат щастливи.

Ако искате да споделите вашата история и опит със следродилната депресия, свържете се с нас. Ще се радваме да бъдем част от вашият път или решение.