Реални ли са детските страхове

Как да се преборим с чудовището, което живее в гардероба?

Всички ние сме били деца и всички си спомняме, а някои от нас все още носят детските си страхове скрити под дрехите на възрастни. За някои това е нелогичният страх, че в тъмното се крие нещо, което може да ни изяде, за други това е страхът от отхвърляне и изоставяне, а за трети уплах от дълбоко или високо. Истината е, че всеки човек се запознава с емоцията на страхa още от най-ранна детска възраст, въпреки че самото чувство не е вродено, т.е. придобива се на някакъв етап след появата ни на бял свят. Страхът е емоционална реакция на психиката спрямо въздействието на факторите на заплаха. Дори когато реална опасност не съществува, възникването на страхове се обуславя от фантазията на детето. Ако вие сте вече възрастен, който знае, че в гардероба не живее чудовище, но пък си имате малък наследник, който настоява, че това е така и вечер приготовленията за леглото се превръщат в безкрайна епопея, следващите редове може да са ви полезни. Да се запознаем по-отблизо с различните детски страхове и кога се появяват те, за да бъдем подготвени като родители.

НОВОРОДЕНО

Бебетата не изпитват страх. Първоначално за тях е от най-първостепенна важност инстинктът за оцеляване. Те познават само мама, тате и нуждата да се хранят, спят и растат. Физиологичното надделява, но докато те растат, заедно с тях се усилват и връзките между невроните в мозъка, а заедно с тях и способността за разсъждаване и създаване на причинно-следствени връзки, като например – когато мама излезе от стаята, оставам сам, нея я няма и няма кой да ме нахрани и гушне. Съответно реакцията е плач за изчезналата някъде в дълбините на непознатото (най-вероятно до тоалетната) майка. Колкото повече гушкане, внимание и любов получават бебетата, колкото повече им говорим, дори когато те не разбират и думичка, ние ги подготвяме за моментът, в който те сами ще могат да разпознават емоциите и нуждите си, а от там и страховете си. Обгрижваните бебета имат и по-високо IQ. (https://www.sciencedaily.com/releases/2017/11/171127094928.htm)

1-3 ГОДИНИ

Някъде около годинката вашето дете започва да разпознава себе си като отделна личност, заедно със своите си желания и нужди и в този момент започва и неговият стремеж за самостоятелност и доказване на АЗ-ът като такъв.  Това е и периодът, в който най-често се проявява т.нар. “бебешки пубертет”, който е голямо изпитание за нервната система на родителските тела. Чувството за контрол е водещо в този период за децата и всяко нарушаване на режима, установените граници и лимити, води до генералното усещане за несигурност у децата, която от своя страна носи след себе си ответната реакция на противопоставяне и съответно страх. Най-честите страхове, които децата развиват в тази възраст са:

• силни стряскащи шумове – гръмотвици, заря, затръшване на врати, всичко което  е непознато и ги вади от зоната им на комфорт.

• страх от вода – при къпане децата, които досега са обожавали да се киснат с часове във ваната, изведнъж започват да пищят неиство и да се страхуват от попадане на вода върху главата, очите, ушите. Това се случва именно заради загубата на контрол в тези моменти и страхът, че децата не знаят какво може да се случи когато водата им попадне в ушите например.
• непознати хора и отделяне от родителите- ако досега мъничето ви се е радвало на всички хора, които го закачат, изведнъж може да развият страх от всеки непознат, който се опита да ги заговори навън и да се вкопчат в караката ви за защита. Това е съвсем нормална реакция, няма нужда да се притеснявате, а и е по-добре децата да не тръгват с всеки непознат, предложил им игра или храна. В този период децата освен себе си, осъзнават и родителите си като отделни хора, които обаче могат и да “изчезнат”, затова всеки непознат е потенциална заплаха.
• Промени – страхът от промяната е обусловен също от чувството за контрол. Установения режим на децата ги кара да се чувстват сигурни и всяка една малка промяна в него, води до страх от неизвестното. Дали ще е появата на нов член в семейството, тръгването на ясла или градина, завръщането на мама на работното място или дори семейна почивка далеч от дома, всичко това води до страхове у малкото човече. Обяснявайте им повече и всичко ще премине.

 

3-6 ГОДИНИ

Въображението е водещо в тази възрастова група. То вече е развито, светът около тях им е познат, но в него се крият и много страшни и непознати елементи. Децата изпитват трудност при различаването на реалност от измислица. Детските приказки разказват за страшни злодеи, в детските и анимационните филми има страшни същества, а филмите за възрастни понякога съдържат сцени на насилие. Това е периодът, в който се появяват чудовищата под леглото и в дрешника, сънищата и кошмарите оставят усещане за реалност. Децата на тази възраст разиват най-често познатите ни детски страхове:

• тъмното – то плаши със своята неизвестност. Какво се крие там? Таласъми, чудовища, духове? Всичко това е плод на фантазията на вашите деца и вие трябва да се погрижите те да знаят, че има граница между реалността и фантазията, която макар тънка, съществува и ги отделя в тяхната зона на комфорт.
• животни – макар и съвсем истински, животните понякога са опасни и децата осъзнават това. Дали ще ги е страх от лъва в зоопарка или съседското куче, някои деца изпитват истински вледеняващ страх при срещата си с някое животно. Това разбира се, е по-рядко срещано при деца, които живеят на село или сред домашни любимци и се среща много по-често при родители, които имат своите страхове от животни и по този начин ги предават и на децата си. Важното тук е страхът да бъде премерен според реалната опасност – лъвовете и мечките в зоопарка са опасни, но е необходимо да се обясни, че те не могат да се срещнат извън границите на тяхната клетка или дори това да е така, е на определени места. Страхът от домашни животни – котки, кучета, кокошки пък от своя страна трябва да бъде оправдан също от реалната опасност – да, непознатите и бездомните кучета са опасни и не трябва да се закачат, но това не означава, че всяко куче е готово да ги схруска за закуска. Ако децата знаят да не прекрачват границите, всичко ще бъде наред. Добър метод за справяне с тези страхове е воденето на децата сред животни в контролирана среда, където те могат да ги докоснат и да се запознаят с тях, без да има реална опасност.

7+ ГОДИНИ (УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ)

Това е периодът, в който децата започват да търсят себе си и мястото си под слънцето. Интересуват се все повече от това какво мислят другите за тях и все по-важно става това дали се вписвт сред себеподобни – как изглеждат, какви “социални придобивки” имат и от там идва стремежът им да бъдат “готини” и като всички други. Сравняването и състезаването между децата в училищна възраст започва още преди навлизането им в пубертета, когато нещата съвсем излизат от контрол. От там пък се появяват едни съвсем различни страхове в подрастващите, а именно:

• страх от отхвърляне и подигравки – най-страшното е да бъдеш различен и да не си част от общото, от компанията, да си пълен или да нямаш нещото, което в момента е най-вървежно сред другите деца. Най-честото, което се чува от децата на тази възраст е – “ама другите децааа…”. Важно е за нас, като родители да успяваме да отсяваме кое наистина е важно, за да може децата ни да растат доволни и заобиколени от истински приятели, а също да им обясним по възможно най-добрия начин кои са важните неща в живота, без да засягаме личното им самочувствие. Важно е да общуваме качествено с тях, а също и намирането на подходяща среда. Доказано е, че децата които спортуват и получават достатъчно физическо натоварване в ежедневието си, страдат от по-малко страхове и комплекси, а същевременно имат и своята си компания по общи интереси.
• учители, изпитване, контролни – това са другите често срещани страхове, отново породени от нуждата за себедоказване. Натискът и изискванията към децата понякога са прекалено големи и те не могат да се справят с всичките си задачи и да покрият всички критерии наведнъж. От там идват и страховете от изпитване и определени учители  – да не се изложат пред целия клас или пък да донесат вкъщи ниска оценка, особено ако родителите са свръхамбициозни.
• бури, природни бедствия, войни – в училищна възраст много често срещани са страховете от “бъдещето” на планетата. Децата разбират новините, които родителите им гледат, често имат достъп и до електронни устрйства, а в интернет е пълно с плашещи факти и новини. Много често децата изпитват истински ирационален страх от земетресения, наводнения, пожари и други природни катаклизми, а също и от военни конфликти. Най-актуалният пример е корона вирусът, който със сигурност е предизвикал страхове за бъдещето у голяма част от подрастващите деца. От изключителна важност е родителите да знаят за тези страхове и да предложат адекватна реакция, обяснения и да успокоят децата си, като разбира се не крият истинските факти от тях, защото е важно да не забравяме, че децата не са глупави и ако ни хванат в лъжа или прекалено омаловажаване на реалната опасност, биха изгубили доверието си в нас, а ние не искаме това, нали така?

Всяка възраст носи своите специфични страхове у децата. Ние, родителите трябва да сме подготвени за тях и да владеем способността да не предаваме своите страхове на децата си. От изключителна важност е комуникацията и връзката ни с тях, за да можем да изпълним най-добре задачата си да ги предпазваме от всичко, което ги застрашава. Защото докато децата се страхуват от всякакви неща, нашият най-голям страх като родители винаги е един и същ и винаги най-важното нещо за нас ще бъде това децата ни да са здрави и щастливи. 🙂