Мисия татко

father

Ролята на бащата в първите години от живота на детето

„Според мен няма друга по-силна нужда за детето от бащината му защита.“ – Зигмунд Фройд

Наскоро прочетох мнение на жена, неотдавна станала майка, публикувано без конкретен повод в социалните мрежи, който ме накара да спра всичко, което правех в този момент и да се замисля сериозно върху прочетеното. Не знам причината, поради която я беше осенило това мислене, но думите и пренасяха горе-долу следния смисъл: ако едно бебе е нахранено, сухо и заспи гушнато и спокойно в ръцете на баща си, то къде остава ролята на майката и кому е нужна тя, щом те могат да се оправят сами. Явно жената се е почувствала ненужна в балона на таткото и бебето и, към който тя е била страничен наблюдател и в който те са се чувствали добре без нейна помощ. Но защо това трябва да води до такива заключения? Ако обърнем нещата и поставим таткото в ролята на ненужния наблюдател, никой не би бил скандализиран. А защо?

МАМА ВИНАГИ Е ТАМ

Някак прието е, че майката е важна още от момента в който тя е бременна и носи в себе си в продължение на девет месеца бъдещото бебе, а веднага след раждането на детето, тя е ключова фигура в неговия живот и ранното му развитие. Мама кърми, мама будува, мама откликва на всяка една нужда на новороденото и често до първата, втората година мама и дете са едно неразделно цяло, до степен в която жената започва несъзнателно да обезличава себе си като започва да говори в множествено число за нея и детето и, когато дейностите се отнасят само и единствено до детето и. “Папкахме, спинкахме, растат ни зъби” обикновено никога не носят послание, че и на майката и никне зъб в този сюблимен момент. Но никой не се чувства ни най-малко очуден или не намира за неприемливо такъв тип поведение, защото чисто и просто е прието майката да е целият свят на едно дете.

АМИ ТАТКО

А къде в цялата картинка е другият родител на детето? По нашите ширини той обикновено е изпъден да спи на дивана, под предтескт, че той трябва да се наспива, защото ходи на работа. Татковците не могат да кърмят, затова не стават нощно време. На повечето мъже им е изключително неприятно да сменят мръсни пелени, затова нека и това е задача на майката. Тази насадена с години грешна представа за каква е ролята на бащата след раждането на детето, е довела до много проблемни отношения и разпаднали се бракове. Защото неминуемо почувствалият се ненужен татко, прави крачка назад, оценява ситуацията и не вижда своето място, след като майката успява да се справя с всички нужди на детето си, а той бива държан като наблюдател, който се включва само в краен случай, тъй като това не е “мъжка работа”. Как обаче по този начин се създава връзката между родител и дете? И не липсва ли ролята на другия родител в живота на детето, колкото и малко да е то? Липсва, разбира се!

НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНЯТ

За щастие в последните години все повече млади семейства не робуват на втълпените и вкоренени в българската психология разбирания за ролите на майката и бащата. Все по-често бащите правят съзнателния избор да присъстват всячески в живота на децата си и то без да се чувстват посрамени заради приемането на женска роля. Татковците стават нощем, сменят пелени, гушкат и приспиват бебетата си, помагат в домакинската работа и въобще участват във всеки един аспект от отглеждането на наследниците си. Именно това е споделено родителство и именно това носи само позитиви в живота и развитието на детето. Защото да си родител отавна вече не означава за мъжа просто да създаде едно дете, а за жената да се погрижи за всичко останало от изнсването, през раждането и кърменето, та чак и до възпитанието. Ролите на мъжа и жената са по-разпределени, колкото се може повече по равно, за да се постигне баланс и здрава връзка не само в отношенията между бащата и детето му, ами и в отношенията на родителите един с друг.

father

Снимка: Личен архив

РОЛЯТА НА БАЩАТА Е НЕЗАМЕНИМА

Всяко дете има нужда и от двамата си родители, за да расте здраво и да се развива правилно умствено и психически и емоционално. И бащата и майката влияят по различен, но еднакво важен начин върху живота на детето. Те не са взаимнозаменяеми, а допълващи се роли. Мъжката фигура винаги е важен фактор в живота на едно подрастващо дете, тя не само дава пример за половите роли, но и играе ролята на ключов момент в изграждането на специалната връзка между детето и неговият баща. Нещата, на които бащите учат децата си, не могат да бъдат заменени от който и да е друг член на семейството. Доказано е, че децата които растат в семейства, в които и бащата и майката играят еднакво важна роля, се отличават с по-високи постижения, по-голяма емоционална интелигентност, по-рядко се държат агресивно, имат повече приятели и рядко злоупотребяват с алкохол и наркотични вещества. В същото време те са и по-здрави физически, по-малко страдат от затлъстяване, диабет или астма и стават по-успешни възрастни. Ето защо, почувствалата се излишна майка от началото на текста, трябва да знае, че никога нейното място няма да бъде заето от никого. Но точно заради това е също толкова важно татковците да имат своето място в живота на децата си и да не бъдат измествани от всеможещите майки. Бащите са пътеводна светлина за своите наследници. Или както е казал Джордж Хърбърт: „Един баща означава повече, от колкото сто учителя“.

Вашият коментар