Мисията е възможна
Дългоочакваният момент на раждането на вашето малко съкровище, вече е факт. Най-страшното (поне според вас засега), е зад гърба ви и предстои моментът, за който сте мечтали цели девет месеца – да се приберете у дома с бебето и заедно с таткото да бъдете най-после истинско и пълно семейство. Вероятно нямате ни най-малка представа какво ви очаква в следващите дни и месеци. Колкото и книги за отглеждане на деца да сте прочели, колкото и лекции за бременни и бъдещи родители да сте посетили, колкото и приятелки да са ви разказвали за техните първи седмици с децата им у дома. Това е така, защото нищо не е в състояние да ви подготви за вашата лична реалност. За това как ще е минало вашето раждане, дали вашите хормони ще бъдат благосклонни към вас или ще ви почерпят с коктейл от следродилна “лудост”, дали вашето бебе ще бъде кротко и поспаливо, или пък коликите ще го започнат още от родилното и дали как и колко ще се справите със задачата да го кърмите успешно.
Но нека започнем от самото начало. Изписването в болницата минава вероятно с много снимки, цялата рода, всички баби и лели, които искат моментално да нацелуват по лицето новия член на семейството, почерпка и ако сте късметлии, после родата ще отиде да се черпи и да пие по хубавия повод някъде навън, а вие ще се приберете заедно с таткото у дома. Ако нямате такъв блажен късмет, роднините ще се изсипят с вас у дома и вие, вместо да си почивате и да се адаптирате към новата си роля, вероятно ще се наложи да сервирате едно-две кафета, да държите усмивка на лицето си, дори да ви се иска да се развикате и разплачете и да изгоните всички, защото ви боли и едва стоите на краката си. Все-пак сте родила преди 3 дни, а възстановяването трае поне 3 месеца. В самото начало, още когато пътувате с кротко спящото бебе, чинно и прилежно вързано в кошница за автомобил (репетирали сте с таткото на сухо два месеца преди раждането как се връзват коланите, разбира се!), колкото и бавно да шофира новоизлюпилия се татко, най-вероятно на вас ще ви се стори, че сте на рали! О, да. Има толкова много рискови шофьори, ама вижте го тоя, моля ви се! За къде се е разбързал? Кършите пръсти и хвърляте притеснени погледи към нищонеподозиращото пеленаче и изнервяте таткото, който се старае да кара възможно най-внимателно и бавно, без да създава условия за ПТП.
Вече сте у дома, разопаковате багажа от болницата, бебето се събужда и вие и таткото в този момет се оказвате сами с него. Извънземното, което сте чакали с нетърпение, вашият наследник надава пищящи крясъци, вие се споглеждате и мъжа ви с доста недобре прикрито притеснение ви пита – защо плаче? А сега де! Защо може да плаче едно новородено. Причините, най-общо винаги са само три – гладно е, мокро е, има нужда от гушкане. Новородените спят през по-голямата част от денонощието, само че на интервали от два до три часа, като на всеки такъв изтекъл промеждутък следва бебето да бъде преоблечено, нахранено и нагушкано, за да заспи пак. Понякога се налага още едно преобличане след храненето. Ще му хванете цаката. Запазвате самообладание и почвате да преговаряте всичко, което сте чели и предстои първата смяна на памперс, която да извършите абсолютно самостоятелно, без помощта на сестрите в болницата.
Снимка: Личен архив
Подготвени сте, че новородените пишкат и акат по много, но най-вероятно не знаете, че първите изпражнения на новородените, т.нар. мекониум, са черни и гъсти и лепкави като смола или моторно масло. Не изпадайте в паника, просто ще се наложи по-обилно измиване. Дори бебето ви да плаче докато го миете, не се притеснявайте, просто проверете водата с лакът, длан и термометър и измийте, като придържате с едната ръка главичката на бебето, с другата прикривате пъпчето, което още не е паднало и не трябва да се мокри, а с третата… Схванахте идеята, нали? Що се отнася до смяната на памперсите има няколко важни правила, които трябва да спазвате и всичко ще бъде наред (за да приключим с ароматната тема). Кърмените бебета пълнят памперса след всяко хранене (7-12 пъти на ден), но няколко седмици след раждането е възможно честотата да се намали до веднъж на ден или дори веднъж на няколко дни. Не бързайте да се притеснявате, че бебето се е запекло. Стига да има обилно количество напишкани пелени всеки ден и бебето да не показва признаци, че изпитва болка (присвиване на коремчето и неутешим плач, придружен с напъване и пръцкане), всичко е както трябва да бъде. Що се отнася до консистенцията и цвета на памперсосъдържимото, то може да варира от всички цветове на кафяво-жълто-зелено-оранжевото, същото се отнася и за гъстотата, в зависимост от това какво е консумирала майката, ако бебето е кърмено. Със сигурност с малко практика ще му хванете цаката и съвсем скоро ще сменяте пелени сякяш сте го правили цял живот, с прецизността и ловкостта на часовникар или сапьор, а с таткото ще създадете непобедим тандем по сменяне на памперси, а също и най-честия облог помежду ви, ще се състои в това кой ще смени бебето на следващия рунд.
Другата тънкост, която трябва да усвоите през следващите седмици, е храненето на бебето. Ако имате желание да кърмите, трябва да се заредите с най-голямото търпение и упоритост на света, докато намерите действащата формула за вас и бебето ви. За съжаление тук таткото, освен подкрепа, няма каква друга помощ да ви предложи. Разбира се, може да ви носи вода, лактогонен чай, още възглавници и нещо за хапване, докато вие извършвате най-важната задача в първите месеци на вашето дете. Възможно е да ви се струва, че не правите нищо друго, освен да кърмите и това вероятно ще е така. Ако ви се наложи да цедите и да давате от шише, вероятно ситуацията ще ви се стори още по-сложна. През каквито и трудности да минавате, не забравяйте, че нищо не е на всяка цена, но преди да се откажете, съветвам ви да се свържете с консултант по кърмене. Нямате представа колко неща можете да научите и каква помощ може да получите в на пръв поглед патова ситуация. Съвети от баби, стринки и лели от сорта на “рядка ти е кърмата” или “аз не можах да кърмя, значи и ти няма да успееш”, моля да пускате да минават по периферията на нервите ви и да не им обръщате никакво внимание. Спокойствие и тренинг и нещата си идват на мястото.
Най-вероятно нито вие, нито мъжа ви ще успеете да се справите с недоспиването в първите месеци, ще бъдете изнервени и на моменти ще си мислите, че няма да се справите. Още повече, че повечето жени в първите седмици след раждането биват подчинени на хормони, които спадат, покачват се и общо взето си играят с емоциите и настроенията ви, но вие не бива да се поддавате на тяхната коварност. Нужно им е време, за да се наместят, нужно е време и на тялото ви, за да свикне с промяната и да започне да се възвръща към първоначалните си предродилни функции. Дайте си това време. Неслучайно първите три месеца след раждането се наричат четвърти триместър (бременността е с продължителност 9 месеца или 3 пъти по един триместър). Този период е от изключителна важност за ефективното възстановяване на родилката и установяването на връзка с бебето, както и за неговата адаптация извън майчината утроба. Стъпка по стъпка, както се казва.
Снимка: Личен архив
И тъй като няма универсална формула и всяко ново начало е различно, ще си позволя да дам няколко хака за тези първи дни, седмици и месеци у дома с бебето ви.
- Бял шум – звук от абсорбатор, прахосмукачка, сешоар, дъжд или специални клипчета от интернет – приспиват бебетата за минути, успокояват ги и им напомнят за звуците, които са чували от утробата. Опитайте, върши чудеса.
- Спете, когато ви се отдаде възможност. Винаги! Домакинската работа може да почака, или пък мъжът ви да ви отмени.
- Не се срамувайте да поискате помощ, когато ви е нужна. Ако приятелка или свекървата искат да ви дойдат на гости, за да видят бебето, кажете им най-удобния за вас час, без да се съобразявате с техните изисквания. Кажете им да ви донесат нещо, което ви е необходимо – пакет памперси или пък кило картофи от пазара, а защо не и сготвена домашна храна. Помолете ги да наглеждат бебето, докато си вземете душ или дремнете и не се чувствайте ни най-малко виновни или пък длъжни да им обърнете вниманието, което те очакват и да сте домакиня за пример, подготвила се за гости.
- Не забравяйте времето с мъжа си, дори това да са 30 минути преди лягане, след което и двамата припадате в безпаметен сън. Бащите се чувстват изолирани в повечето случаи, затова, включвайте ги максимално в задачите и графика си, така заздравявате връзката по между си и в същото време създавате нови спомени докато се учите заедно как да бъдете родители.
- В 21 век винаги има храна отвън. Не се престаравайте да готвите, когато сте изтощени. Поръчайте. Сандвичи, омлети и макарони със сирене са любимите ви забранени вечери от детството, насладете им се и не забравяйте да си поръчате пица, когато ви се прияде. Все пак храненето след раждането не бива да бъде ограничавано, поне в самото начало, когато с храната, която приемате, храните и вашето бебе посредством кърмата.
- Смейте се, плачете, но най-вече не забравяйте, че никой не се е родил научен и още повече родител. Дайте си време, бъдете снизхозителни към себе си и не пропускайте нито един момент, в който можете да гушкате вашето новородено бебче, да вдишвате аромата му и да се радвате на малките му пръстчета и смешни физиономии. Тези моменти се помнят цял живот, а нужно ли е да ви казвам и колко бързо летят?