Три пъти ура за малките герои

littleheroes

Как децата понасят изолацията и защо за тях е важна нашата подкрепа

Затворете очи. Ослушайте се. Чувате ли? Липсва ли ви нещо на това хубаво време? Да, под отворения ви прозорец не се чува детски глъч. Площадките са празни. Междублоковите пространства не са поле на игри на стражари и апаши. Училищните дворове са празни. Детските градини са със залостени врати. Вече повече от месец, не само у нас, милиони деца по света са откъснати от своята естествена среда. Къде са децата?

Фокусът на всички нас, е само върху личните ни проблеми. Върху това как ограниченията и изолацията се отразяват на нас – възрастните. Икономически, психически, емоционално, здравословно. По новините ежеминутно вървят кадри, съобщения за болни, жертви, мерки, рестрикции, икономически последствия, безработни. Говори се за героите на деня – медиците. И в цялата тази какафония от стресиращи факти, пред екраните, до родителите, с широко отворени очи стоят едни деца и слушат. Слушат, но не разбират. Или поне не напълно. Виждат страх и напрежение в очите на мама и тате. И той се прехвърля върху тях. Колко могат да понесат малките им душички? Май забравяме да отдадем дължимото на едни други герои – децата. Всъщност на тях им липсва много повече, отколкото на нас – възрастните.

littleheroes

Липсват им любимите баба и дядо, леля, чичо, братовчеди. Липсват им неделните разходки, пикници и екскурзии. Липсват им другарчетата, училището, детската градина. Загубили са и добре познатия си установен режим, а всяко дете преживява трудно всяка промяна в рутината му, всяка новост, която не му се нрави. Липсва им свободата да бъдат себе си, заключени зад четири стени. Гледката на тъжни деца гледащи през прозореца, залива фийда ми в социалните мрежи и кара сърцето ми да се къса. Как да обясниш на едно дете случващото се? В главата ми се избистря пресен спомен от първия ден на наложената изолация. С почти две годишната ми дъщеря не знаехме все още за мерките и бяхме сами на близката площадка. От някъде се появиха две момиченца, по-големи от нея, но въпреки това очите й грейнаха, когато видя, че ще има с кого да си играе. Децата се приближиха, видяха че няма да са сами на площадката и по-голямото задърпа по-малкото назад: “Не може, има зараза!” – и си тръгнаха. Тогава за първи път нещо ме удари като с мокър парцал. Изведнъж въздухът, който дишах, беше различен. За миг светът се преобърна, а заедно с него и светът на малката ми дъщеря.

little heroes

Целта ми не е да драматизирам, напротив. Не съм от хората, които се противят на ограничителните мерки, напротив, цялото ми семейство ги спазва стриктно. Вярвам, че е за доброто на всички, най-вече за нашите деца. Но това не означва, че децата не страдат най-много от всички в ситуацията. Родителите им са стресирани, изнервени, някои остават без работа, други работят от вкъщи и трудно намират време за тях и всичко това им се отразява, дори ние да смятаме обратното. Децата винаги подражават на възрастните, затова трябва да внимаваме какъв пример ще им дадем. Ако ние сме стресирани и нервни, те също ще бъдат такива, ако ние спазваме ограниченията, те също ще ги спазват, ако ние изберем да нарушаваме правилата, децата ни няма да зачитат никакви авторитети и правила за в бъдеще.

Българските деца не са най-засегнатите от цялата изолация. Децата в Италия, например, излизат навън 2 пъти по-малко за последния месец, отколкото нашите тук. Това показва световна карта с т.нар. “карантинен индекс”, който посредством смарт часовници и телефони следи до колко децата спазват забраната за разходки и игри навън. Разбира се, това не зависи от тях, а от техните родители и точно заради това именно този индекс е показателен за това до колко дадена нация спазва дисциплина в наложените ограничения.

Децата ни са по-силни, отколкото смятаме, но за да се справят с неизвестното и трудното, те се нуждаят от нас, сега повече от всякога. Имат нужда от нашият пример, защото само ние като отговорни родители можем да им покажем, че е правилно да стоим у дома. Имат нужда от нашата подкрепа, когато им е трудно и не издържат поредния ден прекаран изцяло у дома. Имат нужда от нашите обяснения, колкото и малки да са те, когато навън през прозореца виждат играещи деца, с родители избрали да нарушат правилата. Имат нужда от нашето внимание, нашите прегръдки и безусловната ни любов, за да почувстват, че вкъщи с мама и тате е най-сигурното място, дори когато навън светът се разпада. Утре ще изгрее ново слънце, а междувременно, нека кажем три пъти “Ура!” за малките ни герои!

Вашият коментар