Приятно ми е, Картофчо.

Или защо е толкова трудно, колкото е и важно да изберем  най-подходящото име за наследника си.

“Какво означава името ти?” е един от често срещаните въпроси при запознанство, особено ако обектът на запознанство е с екзотични черти или пък също толкова екзотично име. Веднага в главата ми изниква очакване за възвишен отговор от рода на “Поклащаща се на пролетния вятър нежно-розова цъфнала вишна”.  Уви, рядко отговорът се доближава до това. Най-често е “Ъъъ… не знам”, а понякога “Кръстена съм на Принцеса Лея от Междузвездни войни, ‘щото нашите са фенове” и тутакси магията е развалена. Толкова ли не можаха вашите да са малко по-изобретателни?! Ами, честно казано, сигурно НЕ. Ако не ми вярвате, пробвайте вие да дадете най-хубавото, звучно, смислено, българско, интернационално, традиционно и на бабите име на вашето дете. Хайде де, чакам!

НУМЕРОЛОГИЯ В ДЕЙСТВИЕ

Голяма част от модерните родители прибягват до нумерологията при избора на име за наследника си. А ако се чудите какво е това, нумерологията е псевдонаука за числата, която по концепция се доближава до астрологията и други паранауки от античността. Наричат я още “магията на числата”. Аз от нумерология не разбирам, най-малкото защото ме заболява главата като чуя за числа и сметки. Но пък се информирах, че според нумерологията (и не само), името на детето определя неговия път в живота. Определени дати правят съответна геометрия с дадено име и се счита, че са най-подходяща (или неподходяща) комбинация, ако детето ви се роди на дадено число от месеца. Освен това важно е и колко уникално е името или колко и какви хора са го носили преди това. Колкото по-ползвано (често срещано) е дадено име, толкова повече то е обременено с енергията на човека, който го е носил. Доста изискващо условие, не мислите ли? Според нумерологията, първата буква в името, както и общият брой букви в името на човек, вибрират с пътя на живота на детето. Това е едно прекалено голямо напрежение за бъдещите родители! Ами ако не го изчислим правилно и после детето цял живот вибрира грешно? Аз лично не съм фен на този метод за избиране на име, затова преминавам към следващия.

ТРАДИЦИЯ 2.0.

Всички знаем вица за детето, което се казвало Маратонка – на баба си Мара и другата – Тонка. Колкото и смешно да ни е като го чуем обаче, кръщаването на баби и дядовци, чичовци и учинайки съвсем не е демоде. Дори напротив, голяма част от бъдещите родители се събразяват с традицията на рода (или родовете) и кръщават децата си на някой член от семейството си. В основата си, този акт е продиктуван от любов, уважение и желание за спазване на линията в дадена фамилия, но на практика днес изборът често се превръща в причина за разпалени дискусии и спорове чий род е по-важен и ще надделее в избора. На коя баба да бъде кръстена внучката? На едната? А защо на нея? На двете (подобно на Маратонка), ама защо тя да е първа? В крайна сметка нерядко желанието за спазване на традицията от страна на младите, става повод за сериозни семейни раздори, сърдене, напрежение и понякога до нежелание да се вижда новороденото кръстено на другия род. По този начин добронамереният замисъл на родителите на детето внася смут, напрежение и измества основния фокус – самият факт, че семейството ще посрещне нов член, трябва да е повод за радост и по-важно е как и с какви чувства ще бъде приветстван той, а не чия буква е взело името му. Разбира се, не винаги запазването на традицията е равносилно на раздор, просто имайте едно на ум, когато решавате да се водите от този начин за избор на име за вашето дете.

ДРУГАТА КРАЙНОСТ

В стремежа си да избягат от традициите и кръщаването на някого, родителите прекаляват с изобретателността си и понякога постигат доста абсурдни и сложни за произнасяне имена. Най-последната тенденция сред децата на по-известните (а съответно и на всички, опитващи се да им подражават), са нестандартните, неповторими (понякога доста изчанчени) имена, които трудно се вписват в българската действителност. Това обаче не винаги е така и има и успешни попадения. Добрата новина е, че все повече млади родители се опитват да изберат интернационални имена, които да звучат добре както у нас, така и почти навсякъде по света, като обаче все по-рядко срещани са имената от колумбийски сериали (представете си Касандра Иванова или Доня-Лусия Карадончева), както и сладникавите американо звучащи такива (Джесика Петрова, Джонатан Димитров и защо не Кевин Илиев). Разбира се, няма нищо лошо да се опитате да намерите правилната комбинация, стига да спазвате правилото за златната среда. И още едно много важно според мен правило. Ако ви звучи много сладко за бебешко име, моля ви, представете си сега един голям здрав 30 годишен мъж със същото име. Ако ви напушва смях или пък сбърчите нос, не е това, помислете за друго.

КАК Е ПО СВЕТА

Нека надникнем в любопитните води на другите земи и как чужденците си кръщават децата. В миналото в много култури именуването на детето се е отлагало във времето след като се роди, докато се избере най-подходящото и пасващо му име. В съвремието ни няма особени правила за избора на име, светът е свободен да прави каквото иска и както му е на душа. Или поне по-голямата част от света. В някои държави обаче днес съществуват някои ограничения в избора предоставен пред бъдещите родители. Разбира се, не чак като по Байтошово време, но нека видим.

САЩ е страната на свободата, но пък в някои щати има определени забрани и ограничения при избора на име за новородено. Забранени са например нацистките имена като Хайнрих, Адолф, Химлер и Хитлер.

В Дания пък държавата предоставя списък от 7000 имена, от които може да се избира (припомнете ми какво казах за комунизма?). Ако дадено име, с което родителите искат да именуват детето си не присъства в този списък, то те трябва да се обърнат за разрешение към университета в Копенхаген. Той обаче отхвърля над 20% от имената. Сори, трябва да е Свен.

В Германия освен, че са забранени нацистките имена и такива като Осама Бин Ладен, не са позволени и полово неутралните имена, използването на фамилия вместо първо име, кръщаването на предмети, марки и имена на продукти.

Във Франция регистраторите, които записват имената на новородените имат право да откажат да го направят, ако преценят, че името не е в интерес на детето. Имена като Манчестър Юнайтед, Мини Купър и Нутела не се допускат. И слава-Богу.

Подобно на Франция, в Мексико не са позволени имена като Батман, Спайдърмен, Рамбо или пък Фейсбук.

Като цяло навсякъде по света съществуват някакви традиции и тенденции в именуването на децата. И не само ние приемаме за толкова важна задача този момент от живота си.

ЗАЩО Е ВАЖНО

Човекът е единственият биологичен вид, който избира да кръщава себеподобните си (и не само) като го дарява с име – название, което да определя човека и да го съпътства през целия му живот. Нямаш ли име ти си никой, нали така? Името ни още от раждането ни се запечатва в съзнанието ни и неслучайно е думата, която най-често чуваме през живота си. „За един човек собственото му име е най-значимият и сладък звук във всеки език“, казва Дейл Карнеги. И това наистина е така. Името влияе на всички аспекти от пътя ни, личния ни живот, академичните и професионалните постижения, мястото ни в обществото, като се започне от това дали ще ни се смеят в училище или ще измислят някой нелеп прякор, римуващ се с името ни, за да ни дразнят. Ето защо бъдещите родители трябва да избират внимателно и отговорно имената на бъдещите си деца. Дайте си време колкото ви е нужно, не слушайте никого, освен сърцето и разума си и изберете това, което наистина ви звучи добре и си представяте, че би било най-любимото ви име на целия свят. Има нещо вярно в това, че човек разбира колко хора не харесва, едва когато тръгне да избира име за детето си. Но колкото и да ви е трудно и дори работното име на проекта да е Картофчо, добре ще е да не остава за официалния документ. Ще се справите, вярвам го!