Суеверията в живота на бременната жена
Ако наскоро сте видяла положителен тест за бременност, то във вас със сигурност са се надиганли приливни вълни от чувства и емоции, част от тях на изцяло хормонална основа, които никога досега не сте изпитала. Поздравления! Вие вече сте двама. И във вихрушката от притеснения и радостен трепет, със сигурност у вас се поражда и въпросът кога да кажете на най-близките си хора, разбира се след таткото. Като всяка нетърпелива да сподели радостната вест бъдеща майка, вие се въоражавате с усмивка и след дълбоко поет въздух съобщавате на цялата рода, за предпочитане на семейна сбирка, около богата трапеза, вестта, че фамилията ви ще се разшири с нов член. Настъпват радостни възгласи, поздравления и сълзи от щастие. И там, някъде в този момент на еуфория идва и времето веднага да бъдете засипана с предупреждения, забрани и зловещи обещания за прокоби от по-възрастните жени в семейството. Обикновено това е баба ви, бабата на мъжът ви или пък добронамерената свекърва, които не пропускат възможност в бъдещите месеци да ви споделят важната информация, от която зависи не само вашето бъдеще, ами и живота на нероденото ви дете!
Всяка бременна жена се е сблъсквала с този феномен. Аз не бях изключение и още в началото, бях предупредена с размахан пръст, че не трябва да казвам на никого, че съм бременна, по възможност да крия бременността си възможно най-дълго, защото в противен случай, детето трудно ще проговори. Звучи доста плашещо, нали? Ако оставим настрана суеверието, има някакъв резон да не се бърза с разпространяването на новината за бъдещото човече, тъй като в първия триместър, рискът от спонтанен аборт е доста голям. Ако пък нямате здравословни проблеми, споделяйте наволя и с леко сърце.
Следващата порция суеверия дойде от баба ми, която съвсем сериозно един ден ме дръпна настрани и ми заяви, че не трябда да бродирам и шия докато съм бременна, защото ще зашия късмета на бебето. Последва цял списък с препоръки. Да не се снимам, защото ще спра развитието на плода, да не си режа косата, за да не му отрежа миглите. Все неща с много тежки последствия. Реално, ако се бях вързала на което и да е от тези предупрежедния, трябваше да живея в страх и ограничения през всичките девет месеца от бременността, което, да си кажем честно, не е много препоръчително за състоянието, в което се намирах. На бременните жени са им необходими само спокойствие, положителни емоции и добра храна. В тази връзка, непрекъснато се ходеше след мен с разни и разнообразни храни, които трябвало да опитам непременно, защото иначе детето ми щяло да е злоядо. Ами злоядо се оказа, но пък е трудно за жена, страдаща от гадене, да опитва храни, които не са и приятни. Другото предупреждение на баба, бе че трябва да се хапя по мекото на дланта всеки път, когато ми се дояде дадена храна, която обаче не е наблизо. Странно, но никога не ми се доядоха ягоди, дори през целия февруари и не се наложи да се хапя и да се тревожа за здравето на бъдещото си дете. Така и не започнах да се храня за двама, вероятно и заради това качих само 10 килограма, които на баба ми се струваха крайно недостатъчни. Бих посъветвала всички бременни жени, моля ви, не яжте за двама! Не е здравословно нито за вас, нито за бебето ви.
Когато бременността напредне, започват и предположенията за пола на бебето. Много е важно да знаете, че момиченцата изпиват красотата на майките си и затова може да ви излезе някоя и друга пъпка, а пък ако носите момче, то със сигурност ще се разхубавите! За да провери какво ще бъде бъдещото правнуче баба ми, поръси главата ми със сол. Докато се чудех дали по-напред да се разсмея или разсърдя, ми се обясни, че ако се почеша по носа, бебето ще е момче, а по брадичката – момиче. Не познаха! Почесах се по носа, пък си имам дъщеря.
Финалните препоръки, които получих през бременността си, бяха за това какво да правя и да не правя, когато тръгна да раждам. Според свекърва ми, когато тръгна да раждам, трябва да оставя всички врати в къщи широко отворени, за да върви раждането леко, а също така и да не казвам на никого като тръгна за болницата, защото в противен случай, раждането ще е тежко и ще се мъча с часове. Според баба ми обаче, доастатъчно за едно леко раждане било, да раздам сапун на всички съседи когато бебето тръгне да излиза, за да се “хлъзга” и да излезе по-лесно. Туше! Не знам как може да се раздава сапун със спукани води и регулярни контракции, като в същото време се опитвате да не казвате на никого къде отивате, защото нали… Истината е, че нито едно от тези предписания не беше изпълено от мен и въпреки това, нямах мъчително и дълго раждане.
При изписване от родилното бях обсипана с нова поредица суеверия и забрани, вклюващи забрани до 40-тия ден на детето, като – да не идват гости, за да не му се меси никой в живота (цялата рода, включително далите забраната, се изсипаха у дома още първата седмица), да не го извеждам навън през същия този период (месец и половина затворени у дома не биха се отразили добре нито на вас, нито на бебето ви), да не замръквам навън, за да не ми спре кърмата и да не оставям бебешки дрехи на простора след залез слънце, за да не бъде урочасано пеленачето.
Ако не сте от хората, които палят лесно, а и хормоните са ви пощадили, в най-добрия случай, ще подминете всичко това с лекота и усмивка. Бабите, все-пак са мъдри, но не е нужно да приемаме всяка тяхна препоръка за чиста монета или пък да им се сърдим, когато нещата които ни казват, не ни допадат. Деветте месеца са емоционален период и не трябва да позволявате на никого да развали щастието ви от предстоящото радостно събитие. Усмихнете се!