Виртуалният срещу реалният живот

Живеем в интересни времена. Времена, в които всяка тема предизвиква спорове, без значение дали този спор е някому нужен и смислен. Важното е да се спори, особено във фейсбук.

И ако човек забрави да излезе от своя виртуален свят, ще остане с впечатлението, че и осми март се е превърнал в поредния повод за дразги и безсмислени фейсбук спорове. Неминуемо ще попаднете на статии и публикации относно домашното насилие, сексуалният тормоз към жените, разликите в заплащането и т.н. От другата страна ще се появят хората, които ще оспорят статистиките, ще се появят и циниците, които ще кажат: „Защо ви е нужен специален ден, за да покажете на жената до вас, че я обичате?“. Живеейки все по-виртуално през все по-голяма част от денонощието, сякаш забравяме истинския живот – този извън телефона. Забравяме истински важните неща.

Аз нямам за цел да възпроизвеждам познатите всекиму аргументи на едната или другата страна в този спор. Нито ще правя поредната историческа справка за възникването на празника. Още по-малко пък целя да омаловажа едната или другата гледна точка в политическия, социално-икономическия и културен дискурс относно трудностите, с които жените на 21 век се борят. Най-малкото, защото всеки от нас ежедневно се бори с различни препядствия без значение от пола, възрастта и расата. Пиша тази статия, защото през последните години оставам с впечатлението, че фокусирайки се върху „международният ден на жената“ забравихме, че макар и не в световен мащаб, то поне в България осми март се свързваше най-вече с „денят на майката“.А за мен осми март завинаги ще си остане денят, в който показвам благодарност и обич към най-важните жени в моя живот, започвайки с моята майка.

Осми март по детски

Затова на днешния ден искам да ви предизвикам да се върнете назад във времето и да си спомните какво беше за вас осми март, когато бяхте малко дете. Поровете в спомените си. Опитайте се да се върнете колкото се може по-назад във времето, когато сте били все още в детската градина и заедно с учителките си подготвяте нещо за осми март за мама. За повечето от нас този спомен ще е свързан с рисуване на картичка. Но не е важно дали сте рисували картичка или сте подготвяли друга изненада за вашата майка. Важното в случая е – можете ли да си спомните как се чувствахте? Аз лично дори не мога да си спомня конкретен осми март от моето детство. Сякаш всичките ми спомени от ранните ми детски години са се омешали в едно и не помня ясно коя година какво съм подарявал, коя картичка е нарисувана като съм бил на 4, коя като съм бил на 7. Но това, което помня така сякаш беше вчера е чувството, което изпитвах на всеки осми март. Всяка сутрин на осми март кипях от ентусиазъм и нямах търпение да й подаря своя подарък. Нямах търпения да й видя реакцията и си представях усмивката на лицето й. Това за мен е най-важната част от днешния ден – поводът да покажем своята обич към най-важните жени в нашия живот. И да, много хора ще кажат защо е нужно да има конкретен ден, в който сме мили и грижовни към жените, не можем ли да го правим всеки ден без повод. Ами всъщност можем, никой не ни спира. Но реалността е, че животът взема превез и обвзети от баналността на ежедневието си, често забравяме да бъдем грижовни, мили и всеотдайни към ближните си. Целта на осми март не е да покажем обич само днес, а именно да ни напомни да го правим по-често.

Обратно към любовта

И може би връщайки обратно позитивното послание на днешния ден, фокусирайки се повече върху любовта и грижовността към жените ще имаме по-голям успех в борбата с иначе толкова важните проблеми като насилието и сексизма.Защото да, трябва да се борим с домашното насилие, всъщност трябва да се противопоставяме на всякакъв тип насилие, било то към жени или мъже, деца или животни. Но аз не спирам да си задавам въпроса – борейки се да решим проблемите в настоящето, правим ли нещо да предотвратим нуждата от същата тази борба и в бъдеще? Осъзнаваме ли, че насилието, което наблюдаваме днес се е зародило в миналото – в детството на насилниците? Осъзнаваме ли защо има почва такова поведение да бъде нещо „нормално“ и често срещано? Може би трябва да променим средата, в която растат идните поколения.

За по-доброто бъдеще

Защото децата днес са мъжете и жените на бъдещето. Дължим го на себе си и на тях да ги научим да бъдат по-добри от нас. Пораствайки и превръщайки се във „възрастни“ сякаш често забравяме силата на чистата, все още неопетнена от цинизма на живота, всеотдайна любов към нашите майки, приятелки и съпруги. Затова мили хора, мъже и жени, нека дадем добрия пример на бъдещите поколения. Нека почерпим вдъхновение именно от нашите детски спомени. Нека днес подарим усмивка, цвете, любов и грижа към най-близките жени в живота ни. И нека утре го направим отново. И на следващия ден. И на по-следващия. И колкото се може по-често. И може би някой слънчев ден в не толкова далечното бъдеще ще се събудим на осми март и няма да има нужда от кампании против домашното насилие, а ще има само цветя, бонбони и усмивки, просто защото насилие няма да има.

Звучи като утопия и звучи нереалистично. И най-вероятно никога няма да го постигнем. Но ако не се стремим към невъзможното никога няма да постигнем възможното.

Честит осми март, мамо.

Обичам те.